Мирослава Ценова е родена в село Боденец, малко китно селце в Северозападна България.
Тя е единият от организаторите на проекта – Първи форум “ Български автори по света”, който ще се проведе на 2 и 3 ноември в Милано.
По професия е конструктор-моделиер, но обича да използва българската дума занаятчия.
Завършила е техникум по текстил в гр. Враца, изучавала е фотография в Технически университет в гр. София и моден дизайн в Европейски институт за мода в Милано.
Страстта към модата наследява от баба си, която я учи да шие, да плете и везе още от ранна детска възраст.
Пристига в Италия през 2008 година, с идеята за двуседмична ваканция, която продължава вече 16 години.
През 2020-та година събира смелост и отворя собствено ателие, в което изработва дрехи и обувки в лимитирана серия.
Мира е един от основателите на „Българска асоциация за културен обмен” в гр. Милано.
През 2015 пее в госпел хор и работи с музикалния педагог Масимо Спиноза. Мира събира български момичета във връзка с музикален проект свързан с народната песен „Полегнала е Тодора“, като така дава начало на българското народно пеене в Милано.
През 2017-та в дует с Мария Начкова (също един от основателите на асоциацията), печелят сребърен медал и златна статуетка за цялостен принос, разпространение и съхранение на българския фолклор, от националния конкурс за народни песни и танци „Пиленце пее“.
Мирослава е инициатор и на някои от проектите в асоциацията, като например възстановката на българския празник „Трифон Зарезан“, който се превръща в традиция вече и тук в Ломбардия, на проекта „Онлайн психолог“, насочен към българите зад граница и на други културни инициативи свързани с българската история, език и култура.
Влечение към писането има от малка и го използва като “терапия”, в моменти когато емоциите са силни и не може да ги изрази по друг начин.
През 2016-та за пръв път се престрашава да изпрати свое стихотворение в литературния конкурс „Международна премия за литература-Алда Мерини“, който се организира всяка година в Брунате. Тогава по случай 150 годишнината от смъртта на Пенчо Славейков се присъжда специална награда за български поети.
Стихотворението ѝ „Когато утре се събудя“ е избрано и се нарежда между финалистите.
През 2019-та г. участва в националния литературен конкурс „Lingua madre“, постоянен проект на регион Пиемонт и Международния панаир на книгата в Торино. Разказът, който Мира изпраща е извън контекста на самия конкурс и тя няма никакви очаквания.
Въпреки това, разказът ѝ е селектиран и публикуван в сборник с разкази, издаден през 2020 година, в разгара на COVID пандемията. Две години по-късно организаторите на конкурса се свързват с нея и искат да направят специално интервю. Разказът ѝ предизвиква интерес не само с метафората, която използва като стилистичен похват, но и с част от текста, който се оказва “пророчески” и „рисува“ реалност, в която само след няколко месеца ние вече живеем.
*
Състезание
Вървя по асфалтираните улици,
лутайки се във бетонен лабиринт,
и опитвам да се намъкна в стереотипите,
за да се включа във започналия вече спринт.
Едно голямо състезание,
в което хиляди стремят се към „върха“,
и смачкват всичко дето е по пътя им,
за да “ успеят“ , да се „извисят“.
Дълбоко в себе си усещам,
голямото безсмислие на това,
и подсъзнателно оглеждам се,
за пряка по която да се отклоня.
Не е за мене таз игра,
дори не мога да стартирам,
далечни са ми страстите за власт
и желанието да контролирам.
Наблюдавам как животът се изплъзва между пръстите ми,
без да мога да го спра,
надпреварата ще я пропусна,
смятам да се насладя.
Възнамерявам да се порадвам на моментите,
които отминават като гледка от прозореца на влак стрела,
ще се опитам да запомня всичко,
всичко да запаметя.
И продължавам да недоумявам,
какво ли друго може със себе си да отнесе,
дори да трупа век,
един известен и заможен, и успял,
но в крайна сметка гол човек?!?
Връзка с Мира може да направите, като посетите страничката на ателието ù в Милано тук:
Фотографиите са от личния архив на Мирослава.
*
Щастлива съм, че съдбата ме срещна с Мира по нетрадиционен начин: чрез коментар на моя публикация в една от дамските групи във Фейсбук. Там тя изрази своята възхита от един разтърсващ разказ на нашата сънародничка Роси Жекова, който бях публикувала в сайта ни.
Спомена също, че в Милано рядко се организират литературни четения и представяния на книги на български автори. Така, ние двете, съвсем спонтанно решихме да предприем смела стъпка за организиране на проекта Първи форум “ Български автори по света“.
14 автора, живеещи в различни държави в Европа, сред които поетесата Ана Петкова, с псевдоним Анет Розен, от Франкфурт, Германия, Поетесата с метлата – Рада Цонева, от Дрезден, Германия, писателката Росица Трифонова, от Мюнхен, Германия, поетесата Десислава Цветкова, от Брюксел, Белгия, писателката Таня Иванова, от Барселона, Испания, писателят Никола Филипов, от Лондон, Великобритания, поетесата Здравка Славенова, завърнала се от Канада, писателката и преводачка Зоя Дюбоа, от Париж, Франция, поетът Боби Кастеелс, живеещ във Франция, журналистката и поетеса Татяна Даскалова, от Лондон, Великобритания, писателката и журналистка Зарина Василева, от Милано, Италия, поетът – бард Валентин Григоров, от Берлин, Германия, писателката и организаторка на събития Мирослава Ценова и моя милост, Венета Терзиева, събирач на сродни души и силни усещания, прегърнахме идеята и е на път да осъществим Първият международен форум “ Български автори по света“, който ще се проведе на 2 и 3 ноември, тази година, в Милано.
За вас, събра факти и написа: Венета Терзиева
21.10.2024 г.
Берлин
