Боби Кастеелс е роден през 1953 г. във Варна. Завършил е музикална гимназия, а по-късно и балетна педагогика. Работил е във Варненската и в Пловдивската опери, в Музикалния театър в София, както и за кратко – в балетно студио „Арабеск“.

Той има голям принос за българската вариететна естрада като солист на „Ревю-балет Златни Пясъци“. Боби Кастеелс е работил дълго време и като изпълнителен директор на импресарска агенция в Брюксел. Има множество хореографски постановки на латиноамерикански състави.

Създал е и собствена балетна формация, която получава първа награда за хореография и костюми на национален конкурс за вариететни изпълнители в Казанлък през 1988 г.

По-късно той се отказва от балетното поприще и завършва медицина в Белгия.

Пише литературни творби от 2009 г.

Лауреат е на международния конкурс „Мелнишки вечери на поезията“, печелил е награди и от други литературни конкурси – „Жени и вино, вино и жени“, награда на читателите в сп. „Клуб 50+“, награда в конкурс, организиран във Фейсбук от издателство „Буквите“, и др.

Имал е самостоятелни рецитали във Варна и Бургас. Пее и свири на китара и на пиано. Увлича се от бойни изкуства, получавал е награди в турнири и състезания. Говори перфектно девет езика.

Боби Кастеелс има издадени следните стихосбирки:

„Откраднати нощи“

„Шесто чувство“

„Виртуозни мигове“

Стихосбирката „Реката на душите“ е преиздадена от благоевградско издателство. Съвсем скоро ще излезе от печат френския ѝ вариант.

Споделям с удоволствие стихотворение от личния блок на автора:

Равносметка

Запиши ми на сметката всичките грешки,

безрасъдно, които  без  теб  сътворих.

Тези грешки понятни са, чисто човешки

в тях намеса отгоре до днес, не открих-

към онези невидими нишки в душите,

към лъжата, която въжета от вяра тъче,

към измамните двери на рая в мечтите-

не вода,  медовина там в устите  тече.

Запази ми на ада, най-горещото кътче,

там където катранът да къкри не спира,

тъжни грешници дявола с вилата тъпче,

и кълват лешояди и проблясва секира.

Висва сочно небето в сърцето ми черно,

моя път съм поел на кармична разплата.

И цената приемам да плащам безмерно,

съвестта ме жигосва и ме дави вината,

в равносметка за пътя по земните друми,

на кръстовища с хиляди грешни посоки.

Вярвах в куп богове, величах ги със думи,

но останах слепец със мечти  многооки.

*Стихотворението „Помниш ли“ на известната бургаска поетеса Яна Вълчева, което вече е разкошна песен на любимката на народа Тони Димитрова, както и лиричния отговор на поета Боби Кастеелс, превърнахме с Валентин Григоров в чудесен клип, с който много се гордеем.

Вижте и чуйте клипа тук:

За вас събра материали и написа: Венета Терзиева

By WeTer

Вашият коментар