[Йорданка]
Тази нощ ми се влюбва… Във вятъра…
С всички негови вятърни навици.
Теб те няма, а той в тишината
ми нашепва… И жадно ме пали…

Тази нощ ще будувам. Със огъня,
който тайно си взех от звездите…
И защото до болка не мога
да съм онзи копнеж във очите,

който ражда светулкови нощи,
ще съм будна… Със нашия залез…
Всеки миг те мечтая… И още
твоят дъх като ласка ме пари…

Тази нощ ще танцувам… Без песен…
И за теб ще събличам луната.
Крадох залези… Питах къде си…
Босонога кръстосвах земята,

за да бъда магия в съня ти.
Спи любов…
Аз ще дойда на пръсти…
Ще се сгуша до теб. А когато
влюбен вятърът пак ме потърси

ще си тръгна. След мен тишината
ще боли… Като обич красива…
Затова не затваряй вратата,
за да мога до теб да заспивам…

[Боби]
Тази нощ аз съм с плаща на вятър,
като демон любовен се вихря.
В теб запалих заспалия кратер,
но страстта ми дори не затихна.

Тази нощ ще изгарям на клада…
Всяка съчка във мен ще избухне.
Във жарта ще намеря наслада,
даже моята клада да рухне…!

Ще си моя в най-жадните нощи,
на безпаметни ласки в забоя.
Ще крещиш във забрава за още.
Всяка клетка във теб ще е моя.

Тази нощ ще съм грешен монах,
който с ласки бичува страха си.
И открил първородния грях…
се отдава със плам на страстта си

за да види как пламва небето
и как ангели с тръпнещи пръсти
дърпат струните нежни в сърцето
и невярващ, безмълвно се кръсти.

Тази нощ ще запаля звездите
Със целувки луната ще сгрея.
Ще съм огнен копнеж във очите…
И до изгрев в дъха ти ще тлея.

Автори на стиховете:

Йорданка Господинова и Боби Кастеелс

Картина: Анета Стоянова

By WeTer

Вашият коментар