Росица Трифонова е родена и израснала в Хасково и е възпитаничка на Природо-математическа гимназия „Акад. Боян Петканчин“.
През 2002 заминава за Германия и завършва висшето си образование в университета в Пасау, специалност „Италианска лингвистика, литература и психология“.
След дипломирането се премества в Мюнхен, за да използва пълните възможности за развитие на Баварската столица, където до момента живее и работи като консултант за кариерно развитие и заклет преводач за български и немски език.
Първият й роман „Пурпурно небе“ излиза през 2020 година, който се приема много добре от читателите.
„Демоните на приличното“ е втората книга на Росица Трифонова.
Първият ѝ роман „Пурпурно небе“ получи много добър отзвук в литературните среди и сред читателите.
Жанрово „Демоните на приличното“ условно може да се определи като психотрилър с любовни и криминални елементи. Чрез сюжета се разглежда преодоляването на житейските трудности и надмогването на Аз-ът в съвременния човек, за да се постигне желаното, изобразявайки „странни“
млади хора в объркани времена. Това е роман с екзистенциална същност, касаеща живота в уж преуспелите държави. Срещат се мотивите за добро и зло, за морал и нравствени ценности, за приятелство и предателство.“ – казва за романа Ели Видева и продължава:
„Езикът на романа е литературен, но и естествен. Диалогът е стегнат, изказът – синтезиран, персонажите – колоритни. Всичко това дава широта на въображението и поражда размисъл у читателя за многозначни и многопластови послания.
В „Демоните на приличното“ Росица Трифонова си е поставила за цел да разкрие взаимоотношенията между хората в една уредена държава, да покаже как свършва една любов и как се раждат нови любовни трепети.
Опитва се да провиди в бъдещето – дали предоверяването на технологиите няма да създаде
проблеми или да унищожи човечеството.“
„Романът разглежда темата за загубата и болката, пречупени през изживяванията на индивида, разпростирайки се към още по-важната тема за тяхното правилно преработване. Така се оформя и важна подтема – тази за психологическата помощ и за това доколко съвременният човек е готов да я потърси и зависи ли това от напредналостта на обществото, от което е част. Коментират се и
компенсаторните механизми за справяне с липсите, онези, които се наблюдават у всеки съвременен човек.“ – пише в резензията си за романа Ива Спиридонова, поетеса и единият от основателите на Издателство „Библиотека България”, с фокус върху съвременната българска литература.
И добавя : „Що се отнася до конкретните герои, то тук имаме добре развит,пълнокръвен женски образ, а останалите герои на Росица Трифонова също не отстъпват на главната такава – Селена. Интересен е похватът с диалозите – на пръв поглед схематични и лишени от емоционалност, те всъщност отразяват влиянието на социума върху индивида и изключително добре характеризират персонажите и тяхното изграждане по отношение на характерите им, обвързано с мястото на съществуване.
Футуристичният елемент, който в наши дни може да се сметне и за съвсем реалистичен, разбира се, е представен от темата за изкуствения интелект и навлизането му в живота ни. Загатната е възможността за една бъдеща война на машините срещу човека, разглежда се и темата за заличаването на индивидуалността като начин на контрол върху индивида – нещо, което, реално погледнато, се случва и в момента, а това обуславя безспорната актуалност на темата.
Бъдещето е представено като възможно, управлявано от изкуствен интелект, плод на усилията великите сили по посока контрол на индивида и заличаване на индивидуалността чрез дигитализация.“
С творчеството на Росица Трифонова може да се запознаете тук:
