ЖЕЛАНИЕ
Ще те изпия, ден, до дъно.
Макар че Бог те е орисал
където Дяволът се киска.
Макар че лудостта пораства,
тъй както буренът край път,
и брат застава срещу брат си.
Смъртта край тях завърта сърп.
А горе в звездната си люлка
Луната пак сребро разсипва.
Небесен ангел към земята спуска
стрели любовни- дъх космичен.
Полето чака свойта жътва.
Немее тежък житен клас
и трепва в клоните закътан
най- ранобуден птичи глас.
Ще те изпия, ден, до дъно.
Такъв си- сладостно- горчив.
При теб след време ще се върна,
макар чрез някой кратък стих.
Из “Когато лятото отмине”, 2005
Монтаж и изпълнение – Валентин Григоров
Картина – “Средиземноморско утро” от Лидия Кирева
