ПРОШКА
Умееш ли, човеко, да прощаваш,
Ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
Ако друг някой – ти си наранил…
Измиват ли се със едно: „прости!“
От болката натрупана следите,
а може ли едно: „прощавам ти!“
покоят да ни върне във душите?
Никой не иска друг да наранява,
но всеки във живота свой греши…
Дали обаче всеки осъзнава
колко божествено е да прости?
И как онази струпана омраза
и болката, таена със години
изчезват в теб, сгрешилият щом каже
с наведена глава едно: „прости ми!“…
Две думи, промълвени от душата,
и искрен пламък в молещи очи…
Освободи ли него от вината
и твоята душа ще полети!
Ще излекуваш своят яд човешки,
от мъката си ще се изцериш…
Недей вини покаял се от грешки!
И ти, човеко, утре ще сгрешиш!…
Автор : Павлина Соколова
*
РЪКА за ПРОШКА
Подавам ти я. Ето на – прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновна съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият – все в нещо виноват.
И тази тук една съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена…
Автор: Дамян Дамянов
*
ПРОШКА
Приятели, аз знам – ще ми простите.
И враговете нека ми простят,
задето съм преследвал с хъс мечтите,
непримирим във примирения ни свят.
Аз знам – човек от грешките се учи.
От грешките човек кове съдба.
Простете ми, задето с вас се случи
съвсем случайно аз да съгреша.
Аз също ви прощавам греховете.
Достойнството е в: прошка да дадем!
Прощавам яростта на враговете.
Безпрошието е жесток ярем.
Прощавайте! Бъдете над нещата,
които определят всеки ден.
Простете ми! Отчитайте делата,
че бог ще съди утре – вас и мен!…
Автор: Валентин Йорданов
*
РЪКАТА МИ ЗА ПРОШКА ПОЕМЕТЕ
Човешко е в живота да сгрешиш,
безгрешни хора няма на земята.
Прекрасно е да можеш да простиш,
със прошката пречистваме душата.
Че днес е важен празник – зная аз,
ръката ми за прошка поемете.
Простих на себе си, на всички вас,
за грешките ми, моля ви… простете!
Автор: Свилена Димитрова
Фотография: Petya Petrova’s Art
