Живяли някога един мъж и една жена. Те си имали малка къщичка в едно китно селце. Селяните в селцето били задружни и много си помагали във всичко. На кой нивата е за копаене, помагат му. На кой кравата ще се тели, веднага изпращат някого на помощ, че кравите са едри и теленцата понякога трудно се раждат. На кой плодните дръвчета са за обиране. Събират се мъже и жени да помагат, да не презреят плодовете. На някой трябва да му се изоре нивата, не го оставят сам, веднага се намират няколко мъже да се притекат на помощ. И така щастливо и в сговор си живеели тези хора. В събота и неделя се събирали на селския мегдан и извивали най -веселите хора. Там се запознавали и се харесвали младите, там се правели сватби и кръщенета. Всичко било като в приказка. Само едно нещо си нямали нашите герои. Нямали си свое детенце. Всъщност, нямали си свое живо, защото всички деца, които износвала и раждала жената, почивали в деня на раждането. Изтощила се горката жена, станала като сянка, повехнала от мъка. А някога била хубавица, висока, стройна, с дълга къдрава коса. Какво ли не правили с мъжа си, за да се отърват от тази зла прокоба. Веднъж един човек, другоселец, разбрал за орисията им, ги насочил към една мъдра жена, която живеела сама в гората, на която някои викали вещицата и която намирала лек за всякакви болести. Елица и Стоян, така се наричали младите хора, взели решение и отишли в гората. Лесно намерили къщичката на тази чудата жена. Отвън тя била цялата от дърво и имала малки прозорчета с дантелени завески. Поканила ги жената и те с учуда видяли колко чисто и спретнато било вътре. Имало огнище в ъгъла на стаята, едно легло и една дървена маса с два стола. Поканила ги жената да седнат, а тя придърпала едно трикрако столче. Изслушала ги внимателно, помълчала малко и им рекла:
-За вашата болка, лек няма.Оклюмали горките хора, навели глави, Елица се разплакала..А жената продължила:
– Има само един начин, по който може да спасите детето си.
-Някога – продължила бавно тя – в единия от вашите два рода, някой е сторил голям грях. Излъгал е, че едно от децата му е умряло и го е дал на чорбаджии за кесия с жълтици. И сега тази лъжа се връща при вас. Господ се гневи , когато деца се продават. Може да дадеш благословия и да дадеш дете на чедо место *, но никога за пари.
Хората учудено се спогледали и не знаели какво да кажат.
-Нали казахте, че има начин да спасим детето? – проплакала пак Елица.
-Има начин, но е много опасно и това, което трябва да направите, никой не трябва да знае предварително . Изискват се много смелост и кураж – и знахарката им прошепнала какво да сторят. Какво им е казала, никой до ден днешен не знае.
На следващата година Елица родила живо и здраво момченце. Двамата със Стоян не се поколебали и миг в решението си. Взели една здрава кошница, опаковали я отвътре с бяло, ленено сукно, облекли детенцето, сложили му шапчица и го поставили вътре. Вътре оставили една табела, която Стоян издялкал от дърво и на която написал името на детенцето, имената на родителите, от къде са и молба , който го намери, да им го върне обратно. То изглеждало като ангелче с белите си дрешки. Елица го накърмила за последен път и двамата клети родители отишли на реката. Погледнали за последно рожбицата си, която сладко спяла и с треперещи ръце пуснали кошницата в реката. Преди това избирали дълго мястото, за да няма вирове и водата да е спокойна.Елица се провикнала:- Плувай, детенце, плувай на воля и дано те намери скоро някой и да има милост да те върне при нас с татко ти. Много те обичаме, скъпа рожбо! – този път жената се сдържала и не заплакала, така я била научила горската жена.
-Ветре – обърнала се жената към вятъра – не духай силно, за да не се образуват вълни и да преобърнат кошницата.
-Слънчице, не грей много силно, да не изгориш моята рожбица. Само нея си имам и те моля за благоволение.
-И вие, горски животни, рибки и мили птички, закриляйте детенцето ми, да остане живо и здраво, да се развали злата магия и да се върне обратно при нас.Елица и Стоян стояли до мръкване на брега на реката и горещо се молели да се махне проклятието и да прегърнат отново детенцето си.
И чудото станало.
На другата утрин, в зарана, както си седяли на брега на реката, една двойка – мъж и жена, мъжът ловел риба, а жената перяла дрехи, изведнъж притъмняло, реката силно забучала, водата почерняла от голямо стадо риби, които плували плътно една до друга и крепяли над водата една кошница. И не стигало само това, ами над реката въздухът почернял от безброй птици, които летели заедно и образували естествен чадър, който следвал кошницата.
И докато се осъзнаят какво, за бога е това, рибките избутали кошницата към тях, на брега.
Откъм брега пък ги наобиколили всякакви горски животни – зайци, лисици, сърни, елени…
Какво било учудването на хорицата, като видяли в кошницата малко бебче, което махало с ръчички и се смеело на глас на птиците над него. Те също нямали дечица и си помислили, че вселената им е изпратила това ангелче. Извадили го от кошницата и мигом се намерила една кошута, която им дала знак, че иска да го накърми. Хорицата, не били виждали такова нещо, животно да храни дете. След като се наяло до насита и започнало да хълца, кошутата се отдалечила. Тръгнали си и другите ѝ спътници, животинчетата. Водата отново се избистрила, рибите се разпръснали. Птиците продължили своя път, огласяйки небосвода с доволно чирикане. И всичко това се случило толкова бързо, за един миг, че жената и мъжа още не можели да повярват. Но било истина.
В кошницата спяло блажено едно красиво момченце.
О, небеса! От кога искаха детенце! Най – после бог им дава това щастие. Жената обгърнала кошницата с ръце и от очите ѝ закапали сълзи на благодарност. Събрали си такъмите и се прибрали в къщи. Мъжът бил дърводелец и бързо измайсторил чудно хубаво дървено креватче – люлка. Изкъпали детенцето, нахранили го с козе мляко, което е най – близко до майчиното и го сложили да спи. Най – после можели да поседнат и да осмислят какво им се случва. Мъжът понечил да прибере кошницата в килера и от нея изпаднала дървената табелка. Надписът казвал всичко, но се запитал каква ли причина може да накара някой да постъпи така с това невинно ангелче? Той много искал жена му да е щастлива, отдавна милеели за рожба и си премълчал за табелката. Неусетно минали няколко дни, които били като сбъднат сън за семейството. Те се радвали на детенцето, пеели му песнички и го разхождали в гората. Жената греела от щастие, но мъжът все бил тъжен и започнал да линее. На въпроса какво му е, не се ли радва за сполетялото ги щастие, мъжът най -после се решил и признал на жена си за табелката, която намерил в кошницата при детенцето. Жената разгледала с натежало сърце дървената табелка, която си личало, че е правена с голяма любов. Двамата се спогледали, с очи, пълни със сълзи, прегърнали се и взели решение да постъпят правилно и да върнат детенцето на своите родители. Осъзнали също, че наверно има огромна причина те да постъпят така. Спомнили си за рибите и птиците, за горските животни, които помогнали малкото момченце да остане живо. За кошутата, която като истинска грижовна майка се погрижила детенцето да не е гладно. Сигурно майката и бащата денонощно стоят на прозореца в очакване и се надяват някой добър човек да им го върне. А те били добри хора. На другия ден мъжът оседлал два коня, за себе си и за жена си и потеглили. Мястото, където живеели родителите на момченцето, не било далеч, само на няколко часа път. Вървяли през горите, намерили брод и като че ли реката се отдръпнала, за да я преминат по – лесно. Птичките запяли по – весело и пътят им съпровождали върволица от диви животинчета. Като стигнали пред къщата, вратата в миг се отворила и от вътре изскочили разтревожените родители. Радостта им била неописуема, прегръщали и целували детето си до премала. От някъде изникнала и знахарката и всички вкупом влезли в къщата. Тя се приближила до хората, които върнали детенцето и им казала няколко думи :
-За доброто, Господ връща двойно.
Не се минало много време и на добрите хора им се родило не едно, а две сладки дечица близначета – момиченце и момченце.
Поуката е, че трябва да правиш добро, за да получиш добро.
За да получиш, трябва да дадеш, но не тогава, когато ти искаш, а когато вселената реши.
*дете на чедо место – дете за осиновяване
31 Юли, 2021 год.
Берлин
Автор – Венета Терзиева
Снимка – pixabay
Разказът е публикуван в книгата „Душата говори“.
Може да я поръчате оттук:
