Според Аристотел щастието е висш стремеж на всяко човешко същество, но начинът на постигането му е само и единствено чрез добродетелта. Според него самото щастие е по/скоро начин на живот, отколкото определено състояние. Или казано по-разговорно: култивирайте най-високите добродетели и ще бъдете щастливи.
Дали философските разсъждения на Аристотел са валидни и днес, когато всеки един от нас се потапя в огромен обем от информация? А именно днес, в деня на будителите, ще се опитаме да си отговорим и на въпроса: Щастливи ли са тези от нас, които вярват, че народът ни има какво да покаже на света и полагат усилия това да се случи.
Следващите минути ще се срещнем с двамa българи – Венета Терзиева и Валентин Григоров….
Taка започва интервюто ни с журналистката Десислава Шапкарова от програма Радио България на Българското Национално Радио.
Чуйте звуковия файл ….
„Радостта, която виждаш в очите на хората, на които си помогнал, няма как да се опише с думи, трябва да се изживее!“. Това споделиха Венета Терзиева и Валентин Григоров в Деня на будителите. Двамата близо десетилетие помагат на другите българи в Германия, а възможността да направят по- лесен живота на нашенците с годините достига все по-нови и нови измерения. Първоначално помагат на новопристигналите сънародници да легализират документите си и да намерят квартира и работа; по-късно създават информационния сайт „Българският Берлин“, в който публикуват контактите на българските медици, занаятчии и ресторантьори на територията на града, така че всеки българин да може да се свърже с тях, при необходимост“.
В Германия организират конкурси, литературни четения и други събития, с цел да помогнат на всеки от сънародниците ни да открие своите таланти, да повярва в тях и да се реализира.
„Когато намерят нужната информация или се потопят в събитията, които правим, те се припознават, намират себе си, усмихват се, вълнуват се и дори плачат с нас“, споделя Венета и допълва:
„Всички други етноси тук си помагат във всичко – турци, албанци, румънци – всички, за които се сетите. Те са много задружни и си подават ръка за всяко нещо. И ние трябва да станем като тях – ние го имаме, носим го в сърцата си, нужно е само да се доверим един на друг и нещата ще се случат!“ – казва Венета.
Според двамата именно недоверието не само помежду ни, но и в нашите способности е това, което пречи на нас, българите, по пътя към себереализацията, без която пък щастието е трудно постижимо. „Правим го, защото това ни харесва и ни прави по някакъв начин щастливи“, споделя Валентин и пояснява:
„Ние също минахме по този път, защото сме творци – аз издадох една стихосбирка, а Венета – сборник с разкази, и знаем как е с утвърждаването на творчеството, а то определено не е лесно. Особено трудно е човек да си повярва! Интересни автори не смеят да издадат книгите си, защото просто нямат самочувствие.“ ….
Венета добавя: „Те дори не вярват, че би могло това да им се случи, но ние ги насърчаваме и те придобиват нужната смелост. Вече имаме няколко случая, в които хората са започнали от нищото и са издали своите книги“, и допълва:
„Нещата наистина потръгват, но много бавно. На всички тук ни е мъчно и всеки по различен начин преживява това, че не е в родината. Може би повечето биха се завърнали, но като са си уредили вече живота тук, е малко трудно да се върнеш назад. Имат желание! Виждам, че хората имат желание! И дано се случи!“
Дали обаче само носталгията събира българите в чужбина? „Може би!“, възкликва спонтанно Валентин и добавя: „А също и тази хубава мелодия на българския език! Различно е когато живееш в чужда среда и не чуваш родна реч около теб, а съвсем друго е, когато се събереш със сънародници. Просто самата мелодия на българския език те кара да изживееш едно приятно усещане“…
Благодарим от сърце на Десислава Шапкарова и на Българското Радио за чудесното интервю и оказаната чест!
За нас с Валентин е огромна радост да споделим идеите, радостите и тревогите си с нашите сънародници!
Цялата статия на Радио България може да видите, като кликнете върху линка..
