Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа –
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.
Лежи и не мръдва – същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет…
Навярно, убила съм моя врабец –
от толкова чувства, мълчи ми повреден.
Купи ми за Коледа кошче с мечти –
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.
Не искам големи – не са ми по ръст
(джудже си останах дори и в мечтите).
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.
Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно – не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то…
Надникна и свърши преди да премигна.
Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че ги няма, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?
автор Радост Даскалова
снимка – pixabay
