Из книгата на Катя Кремзер „Дланите на Господ“..

***

заглъхва в облак песента ми,

остава сянка, малко хлад

от дъх на пролет залюляна

стоя встрани от този свят

не се натрапвам с думи силни

не извисявам мъдро глас

по-тиха съм дори от спомен

и следвам само мисълта…

достатъчно е да се молиш

смирен, дори останал сам,

човекът има дивна воля

и вярата му е подслон…

небе, приятел и камбана,

на къшей хляб е сладостта –

на вярата венецът трънен

краси най-чистата глава…

далеч от хорските нападки,

предателства и хули зли,

духът стремително израства

провижда всичко отстрани…

че всяка жертва се наказва,

доброто трупа негатив –

за него тежка е цената

и плащаш, докато си жив…

но жив си – другото е плява,

оставя нулева следа

тогава, за какво живял си,

се питаш миг преди смъртта…

с тъга изпълвам тишината

и всяка крачка ме боли,

но знам, че всичко има смисъл

и смисълът е да си жив…

посял Вселенските закони

на блудните показал път

простил предателствата подли

с разкъсана до болка плът…

и пак въпросът, за какво е

да жертваш всичко за тълпа,

която днеска те приветства,

а утре вече си в калта…

доволно зрелища, доволно…

и след две хиляди лета

кръвта Христова не пресъхва,

а пише нашата вина…

Автор – Катя Кремзер

Снимка – pixabay

By WeTer

Translate »
Българският Берлин
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.