МОЯТА ИСТИНА
Когато съскал кървав ятагана и плакал Бог на кръста закован,
не чичо Джон за пушката се хвана, а тук до Гьорги стреляше Иван.
В окопите славянска кръв се смеси, маята на свободния ни хляб,
на щик опечен, дъхав като песен, извадена от селския долап.
Когато я запяваха момите, от миглите им капеше роса,
до вчера изпомачкани, тревите надигаха главите си в леса.
И мъртвите апостоли запяха, един до друг те пееха във хор,
капаците на нашенската стряха танцуваха във българския двор.
За този двор е днешното ми слово, ограбен, парцелиран, осквернен,
и не от враг-продадоха го свои, зачеркнали славянския си ген.
Ни Гьорги споменават, ни Иван, блестят сърдито мъртвите им кости,
охолни под небесния таван, накараха народа си да пости.
Задрямали чада на Аспаруха, на юг Родопа изгоря от срам,
Балканът се гневи, ще ни издуха, а Яворов настръхна във Чирпан!
Автор: Aнгел Кроснев
Стиховете четат: Венета Терзиева и Валентин Григоров
3 март 2025 г.
