Музикални впечатления от концерта на пианистката Анжела Тодорова в Берлин
Зимна, съботна вечер в Берлин.
Тротоарите са заледени, но ние, група приятели, крачим уверено. Топло ни е от мисълта, че отиваме на концерт на наше, българско момиче.
Младата пианистка Анжела Тодорова ще свири в Берлин. Пристига специално от Виена по покана на Клаус Карват, в галерия „Гондвана“. Галерията се намира в престижния квартал Шьонеберг — предпочитано място за живеене в германската столица.
Шьонеберг (в превод — красива планина) е богат на културен живот. На всяка крачка се срещат галерии, големи търговски вериги и малки, китни магазинчета, уютни кафенета, пицарии. Всичко диша култура.
Намираме мястото и влизаме в малка, уютна зала, посрещнати топло от домакините.
Концертът започва с впечатляващо изпълнение на младия пианист, в тийнейджърска възраст – Raphael Türk, който свири повече от великолепно.
Галеристът галантно представя нашата Анжела, като произнася името ѝ и на немски — „Ангела“. Момичето наистина изглежда като ангел; немското произношение сякаш ѝ подхожда напълно.
Анжела сяда пред пианото — в елегантната си рокля, привежда крехките си момичешки рамене и започва да свири. Разпознаваме светлата и леко игрива соната на Хайдн.
Музиката звучи изпод пъргавите ѝ пръсти като разходка в слънчева утрин — не бързаш, не мислиш за сложни неща, просто се наслаждаваш.
Следва Метнер — леко носталгичен, сякаш държиш стара, поокъсана снимка и спомените нахлуват внезапно в съзнанието ти.
Опомняме се едва при аплодисментите — многобройни, дълги и напълно заслужени.
Анжела сяда отново пред пианото. След миг залата е разтърсена от взрив на звуци и емоции. Поглеждаме програмата — Шуман. Истински екстаз. Музиката не просто кипи, тя направо избухва. Рязки контрасти — от тържественост до мигновена интимност.
Няма ли пощада за публиката това момиче?
След поредния поклон Анжела ни повежда към още един забележителен композитор — Равел. Тя ни въвежда във валс с изтънчена ритмика и ни показва красота, която не прегръща, а стои на дистанция. Красота, която можеш само да съзерцаваш и да мечтаеш.
Аплодисментите са бурни. Следва задължителен бис — и според мен Анжела заслужава много повече от един.
Бисът е с български композитор — Димитър Ненов и неговата „Гайда“. Анжела свири майсторски произведението, в което музиката не имитира буквално инструмента. Тук тя мисли като гайда. Напомня ни широките, красиви родопски планини и поля и говори за богатата българска душевност.
Накрая се събираме за обща снимка и прегръщаме нашето момиче, което ни въведе умело в своя дълбок артистичен свят.
Свят на упоритост, познание и красота.
Свят, за който всички мечтаем.
28 януари 2026 г.
Берлин
Венета Терзиева
