Есента е магьосница стара със жълти очи.

Като кротка, ранена Кошута в ръцете ми ляга.

Като рижа Лисица гърбът й в полето блести.

Есента е на прага, любов. И е толкова тъжно!

Че покрива следите ни летни със златен покров…

Няма нищо, любов. Никой не е на никого длъжен.

Всеки тръгва по пътя си, щом се почувства готов.

Есента е на прага, любов. И е толкова тъжно!

Дървесата съблякоха свойте зелени мечти…

Есента е на прага! И няма какво да се лъжем.

Само въглен догаря в сърцето, където бе ти.

Ще останеш сълзата, любов… Дето капе горчиво.

По студените есенни клони се стича сега.

Дето капне – изгаря, любов. Но изгаря красиво!

И превръща в поезия моята светла тъга…

Остани си сълзата, любов! Прекипяла, и тежка…

Прегоряла от мъка, преди да притихне във стих.

Няма смисъл да ровим във минали болки и грешки…

Ти си извор любовен! От който така и не пих.

Есента е в крилете на всички замръзнали птици

(миг, преди – полудели от болка – да свърнат на юг)

Есента е по-тъжна от млада, сиротна вдовица,

дето тъй и не свикна да ляга в ръцете на друг.

Есента е последна надежда, че има пътеки,

по която не капят листата, а никне трева…

Няма смисъл от болката, обич! Ще стигне за всеки.

И любов ще просветне за миг… И какво от това?

И какво от това? Като днес Есента е на прага!

И с очите ми вечер изплаква най-тъжния стих…

Като кротка, ранена Кошута в ръцете ми ляга.

Като извор любовен… От който така и не пих.

Автор – Гълъбина Митева

Картина – Анета Стоянова

By WeTer

Translate »
Българският Берлин
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.