Този свят застудее ли никак не ми е по мярка.

Тегнат ми всичките ледено дневни сюжети.

Най ми харесва небето, но аз съм му малка,

а за круиз до Луната дори не продават билети.

Лятото свърши и делникът пак е дъждовен.

Топля ръцете си в стих с неизказани думи.

В локвите често се дави поредният спомен.

Кестени падат със звън, а са сякаш куршуми.

Някак на есен душата прибира крилата

и ми е толкова трудно да бъда голяма.

С болка пристъпвам. Под мен се е свила земята.

Моят аршин е морето, дори да го няма.

Тъжно е слънцето, крие се в облак и плаче.

Вятърът свири и гони листенца из парка.

Няма ли птици – как всяко дръвче е сираче.

Свърши се лятото и светът пак не ми е по мярка.

Картина – Lidia Kireva

By WeTer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *