Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
„Маме, не чакай днес твойто хлапе!“
И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.
Къде е детето, което
до вчера в ръцете държах?
Май днеска е яхнал крилете
към своя жадуван и истински свят.
Отлитай детето ми, нищо
че мъката в мен расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!
Kaртина – Петя Петрова
