Когато синовете пораснат

и тайничко станат мъже,

обаждат се плахо и казват:

“Маме, не чакай днес твойто хлапе!”

И тъжно се свива сърцето,

проблясват в очите сълзи,

пропити със майчина ревност.

Контролът ненужно боли.

Къде е детето, което

до вчера в ръцете държах?

Май днеска е яхнал крилете

към своя жадуван и истински свят.

Отлитай детето ми, нищо

че мъката в мен расте.

Тя, майката, тъй е орисана,

гнездо да изгражда, но и път да даде!

Kaртина – Петя Петрова

By WeTer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *