Знаете ли откъде идва енергията на Бангаранга? – От българските кукери. 
Песента е вдъхновена от родните кукерски ритуали.
Тук я наричаха „странна“. Там я нарекоха „победител“. 
516 точки… Първо място! Първа победа на България в историята на Евровизия. 
Победихме с най-голямата разлика, която Евровизия е виждала за 70 години – 173 точки откъсване от втория.
Защото този път направихме нещата както трябва .
Първо – селекцията на изпълнител
За първи път не избрахме песен. Избрахме посланик. Журито от елита на българската музика избра кой може да понесе тежестта на цяла държава върху раменете си в три минути. Избраха Дара. И едва тогава започна търсенето на песен. 
Второ – потърсихме най-добрите в Европа.
Бангаранга е написана от Димитрис Контопулос (гръцки композитор),
Моноир (румънски продуцент на балкански хитове)
и Ан Джудит Уик (норвежка авторка).
Сцената е дело на Фредрик Ридман – швед, който е правил най-успешните участия на Евровизия от последното десетилетие. Швеция 2015. Финландия 2023. Швейцария 2024. И сега — България 2026. 
Трето – енергията
Знаете ли откъде идва енергията на Бангаранга (не говоря за значението на думата, а за енергията)? – От българските кукери. Песента е вдъхновена от родните кукерски ритуали.
От онзи първичен шум на звънци, барабани и викове, който нашите предци са правили стотици години. А днес имаме толкова много съвременни демони за прогонване.
Помислете каква красота има в тази победа. Един грък, един румънец и една норвежка преведоха български кукерски ритуал на език, който цяла Европа разбра. Шведски режисьор го постави на сцената. Българско момиче го извика на света. 
Бангаранга не е чужда дума, която сме приели. Бангаранга е звукът от селските площади, облечен в дрехи на световна сцена.
Не победихме въпреки това, че сме българи. Победихме, защото сме българи и за първи път се осмелихме да го покажем на света.
Бангаранга. 
Автор на текста: Асена Сербезова
Източник: От стената на Иво Танев
Предисловие: От стената на Асена Сербезова
До всеки българин в чужбина – днес събота, 16 май
Знам, че си далеч. 
Знам колко пъти си обяснявал откъде си на хора, които бъркат България с Будапеща. Знам как ти трепва сърцето 
, когато чуеш българска реч някъде. Знам, че носиш една малка България със себе си, навсякъде, всеки ден — в начина, по който режеш хляба 
, в музиката, която пускаш, когато си сам в колата 
, в думите, на които учиш децата си.
И точно затова ти пиша. 
Тази събота, 16 май, в 21:00 централноевропейско време 
, едно българско момиче ще бъде на сцената на Евровизия във Виена.
Казва се Дара. Ще се яви дванайсета по ред на финала – точно след Чехия, точно преди Финландия.
И трябва да съм честна с теб – тук, вкъщи, не я подкрепят така, както трябва. 
Песента беше посрещната с критики още преди да бъде изпята. Има хора, които казват, че не е „достатъчно българска“. Други – че е твърде шумна, твърде модерно, твърде странна, дори сатанинска. Трети просто свиват рамене и казват „пак ще се изложим“. 
Преди да отсъдиш, чуй за миг какво носи „Бангаранга“, защото това не е просто поредната песен. 
Думата идва от ямайския жаргон и означава красив безпорядък. Врява, суматоха, радост, която не се извинява.
Дара взе тази дума, тази маска, този вик – и ги изпя на най-голямата сцена в Европа.
Тя каза на света: „Имаме право да бъдем шумни, странни, наши. Имаме право да извикаме сричка, която няма превод, и всеки, който трябва да я разбере, ще я разбере.“
Това послание е по-голямо от една песен. То казва на всяко българско дете, което гледа тази вечер: 
можеш да бъдеш себе си и пак да стигнеш до финала. 
Защо твоят глас? 
На Евровизия България не може да гласува за България. Гласът, който решава дали българското дете ще стигне до върха, е твоят. Българинът в Мюнхен 
, в Лондон 
, в Чикаго 
, в Мадрид 
, в Дъблин 
, във Виена 
, в Стокхолм 
. Ти си гласът, на който разчитаме.
Помисли какво значи това. Цял живот някой ти казва, че си заминал, че си забравил, че вече не си съвсем оттук. А ето – има една вечер в годината, в която само ти можеш да направиш нещо, което ние тук не можем. Една вечер, в която разстоянието не те отделя от България, а те прави единствения, който може да ѝ помогне. 
Дори ако песента не ти харесва 
Знам, че може би и на теб не ти е по вкуса. Може би си чел критиките и си си казал „е, щом дори там не я харесват…“. Чакай. 
Тази вечер забрави за вкуса. Само за тази вечер.
Защото гласуването на Евровизия не е като да си купуваш албум. 
Не гласуваш за песен, която ще слушаш в къщи. Гласуваш за едно младо момиче, което събра смелост 
да излезе пред цяла Европа от името на държава, която рядко вярва в децата си. Гласуваш за послание, не за мелодия. За жеста, не за продукта.
Помисли какво струва на една млада българка да каже „да“ на тази сцена. Да поеме месеци критики и въпреки всичко да репетира до изтощение. Да застане пред милиони и да извика дума, която хората не разбират.
Младостта има нужда от подкрепа преди да я заслужи по остарялата ни философия. Ние, по-възрастните, имаме лош навик – искаме децата първо да докажат, после да им вярваме. Но тя не може да докаже нищо, ако ние не сме зад нея сега, в този момент, когато ѝ е най-нужно.
Подкрепата, дадена след успеха, е аплодисмент.
Подкрепата, дадена преди него, е вяра.
И младите хора в тази страна имат отчаяна нужда да усетят, че някой все още им вярва – преди да им поискат доказателства.
Не я отписвай заради нашия песимизъм.
Помниш ли колко пъти сме се отнасяли към свои хора така, и след това сме ръкопляскали, когато светът ги е признал?
*
Една минута от вечерта ти. Един номер. Една сричка, Бангаранга, която тази вечер значи „аз съм още българин, дори оттук, и още вярвам, дори когато там не вярват, подкрепям, дори, ако не харесвам“.
Защо това гласуване всъщност не е за песен 
То е за връзка. За тънката, невидима нишка, която те държи свързан с място, от което си тръгнал, но никога не си напуснал.
То е за смелостта на едно момиче. 
За правото на младите да бъдат подкрепени, без да са перфектни. За послание, което казва на света, че сме шумни и горди с това. 
Дара не пее тази вечер за слава. Пее въпреки всичко – въпреки критиките, въпреки съмненията, въпреки тези, които ѝ обърнаха гръб още преди да започне. Стои на тази сцена сама и казва: ние сме шумни, ние сме наши, ние сме горди, и аз ще пея за всички нас, дори за тези, които не ме искат.
Отвърни ѝ, както заслужава. Защото ако ние тук не успяхме, поне ти оттам можеш.
*
