Боби Кастеелс е роден през 1953 г. във Варна. Завършил е музикална гимназия, а по-късно и балетна педагогика. Работил е във Варненската и в Пловдивската опери, в Музикалния театър в София, както и за кратко – в балетно студио „Арабеск“.
Той има голям принос за българската вариететна естрада като солист на „Ревю-балет Златни Пясъци“. Боби Кастеелс е работил дълго време и като изпълнителен директор на импресарска агенция в Брюксел. Има множество хореографски постановки на латиноамерикански състави.
Създал е и собствена балетна формация, която получава първа награда за хореография и костюми на национален конкурс за вариететни изпълнители в Казанлък през 1988 г.
По-късно той се отказва от балетното поприще и завършва медицина в Белгия.
Пише литературни творби от 2009 г.
Лауреат е на международния конкурс „Мелнишки вечери на поезията“, печелил е награди и от други литературни конкурси – „Жени и вино, вино и жени“, награда на читателите в сп. „Клуб 50+“, награда в конкурс, организиран във Фейсбук от издателство „Буквите“, и др.
Имал е самостоятелни рецитали във Варна и Бургас. Пее и свири на китара и на пиано. Увлича се от бойни изкуства, получавал е награди в турнири и състезания. Говори перфектно девет езика.
Боби Кастеелс има издадени следните стихосбирки:
„Виртуозни мигове“
Стихосбирката „Реката на душите“ е преиздадена от благоевградско издателство. Съвсем скоро ще излезе от печат френския ѝ вариант.
Споделям с удоволствие стихотворение от личния блок на автора:
Равносметка
Запиши ми на сметката всичките грешки,
безрасъдно, които без теб сътворих.
Тези грешки понятни са, чисто човешки
в тях намеса отгоре до днес, не открих-
към онези невидими нишки в душите,
към лъжата, която въжета от вяра тъче,
към измамните двери на рая в мечтите-
не вода, медовина там в устите тече.
Запази ми на ада, най-горещото кътче,
там където катранът да къкри не спира,
тъжни грешници дявола с вилата тъпче,
и кълват лешояди и проблясва секира.
Висва сочно небето в сърцето ми черно,
моя път съм поел на кармична разплата.
И цената приемам да плащам безмерно,
съвестта ме жигосва и ме дави вината,
в равносметка за пътя по земните друми,
на кръстовища с хиляди грешни посоки.
Вярвах в куп богове, величах ги със думи,
но останах слепец със мечти многооки.
*Стихотворението „Помниш ли“ на известната бургаска поетеса Яна Вълчева, което вече е разкошна песен на любимката на народа Тони Димитрова, както и лиричния отговор на поета Боби Кастеелс, превърнахме с Валентин Григоров в чудесен клип, с който много се гордеем.
Вижте и чуйте клипа тук:
За вас събра материали и написа: Венета Терзиева
