Разкошно ревю за моята книга от прекрасната Елисавета Трифонова, младо момиче, с усет към стойностните неща в живота!
„Светът става по-привлекателно място за живеене, когато е наситен с любов“.
Венета Борисова Терзиева е родена на 16 януари 1963г. в село Кашина, Мелнишка община. Детството ѝ е преминало в село Склаве, което е оставило ярък спомен в нея и до голяма степен определя творческите ѝ стремежи, а именно българският бит и трудният живот на село.
След завършване на средното си образование, създава семейство и се премества в град София, където отглежда двамата си сина.
От 2014 година живее в Германия, където развива творческия си потенциал и започва да пише разкази. Интересната тематика, уникалната изразност и чувство за интрига в повествованието, ѝ спечелват хиляди приятели и последователи във Фейсбук, които я насърчават да издаде настоящата книга. Насладете ѝ се! – Валентин Григоров
Няма как да не започна с корицата на книгата. За мен това е една от най-красивите корици и съм щастлива, че ще е част от моята библиотека.
Ако трябва да опиша начина на писане на авторката с една дума, то тя ще е – въздействащ. Определено книгата ми въздейства страшно много и съм сигурна, че нито един Българин не би останал безразличен към тези разкази.
Сигурна съм, че всеки един читател ще се припознае в някоя от историите, ще я изживее истински.
Толкова мило ми стана, докато четях всяка една история.
Чувството беше красиво, приятно, но най-вече носталгично. Признавам си, имаше много моменти в които се натъжавах… Спирах да чета, поплаквах си и пак продължавах… Върнах се в детството си… Едно време всички ние се събирахме и играехме на улицата, докато родителите не ни приберат, защото ние не се сещахме. Стана ми мъчно за сегашните дечица, на които детството минава пред компютрите и телефоните. Даже си спомням случай в който попитах едно момиченце, дали е чувало за игри, като „стражар и апаши“, „подаръци“, „народна топка“, а то ме гледаше сякаш говорех на друг език… Да, това беше нашето детство – истинско и незабравимо.
Спомних си за моите баби, които за съжаление вече не са сред живите.. Моментите с тях са безценни. Спомних си за всички семейни събирания, за празниците и обичаите. А и благодарение на тази книга научих много други обичаи, за които не бях чувала. Научих много нови диалектни думи и най-вече се преносох отново назад във времето…
Едно много по-хубаво и по-стойностно време.
Време в което хората бяха по-добри, по-отзивчиви, по-смирени и оценяваха всичко, което имат. Време в което уважението, семейството и ценностите бяха най-важните неща.
В книгата най-ясно е изразена темата за семейството.. За уважението към по-възрастните, възпитанието на децата, да обичат родината си и да не забравят от къде са тръгнали, да помагат на близките си и на хора в нужда.
Питам се днес къде са всички тези ценности, къде е това възпитание? Как този свят се промени толкова много?
В книгата ще се сблъскате и със загубата на дете. Как се преживява такава мъка? Възможно ли е изобщо да се преживее? Засегнати са теми, като домашно насилие, алкохолизъм, ревност, пристрастеност към хазарта. Толкова много теми, толкова много герои с които ще се запознаете. Ще срещнете лоши и добри свекърви, ще усетите връзката родител-дете, ще изживеете истинската любов, ще се радвате на истинското приятелство, ще почувствате подкрепата, ще плачете и ще се смеете. Някои от тях ще ги почувствате близки, ще им се радвате и ще им се възхищавате. Със сигурност обаче ще има такива, които ще ви дразнят с постъпките си и лошия си нрав.
Лично мен всяка една история ме докосна по свой си начин.
Винаги съм казвала, че когато една книга предизвика „ураган“ от чувства и емоции, кара те да се замислиш и да си задаваш хиляди въпроси, за мен тя е стойностна..
И да “ От Кашина ‘ми от дек’ е наистина стойностна книга. Със сигурност ще си препрочитам тази книга и със сигурност ще я препоръчвам!“
Ели Трифонова
***
Автор на корицата на книгата е моята племенница Мария Терзиева, която живее и твори в Лондон, Великобритания.
