Музика, текст и изпълнение – Валентин Григоров
Слънчев лъч самотен се прокрадва в есенния здрач,
вятърът лениво преобръща жълтите листа.
Там във залеза една надежда бавно се топи.
Имам нуждата от твойта нежност просто се върни !
Припев:
Самотата в гърлото горчи, ще намеря друга, може би,
но в гъстия вечерен мрак и в мечтите ще съм само с тебе.
Твоят смях в главата ми звъни, твойта ласка ме изпепели !
Омагьосан бях и запленен, но защо си тръгна ти от мене…!?
Като малки влюбени хлапета, избягали от час,
вълшебство в облаците на небето търсехме за нас.
Попивах твойта страст и твоя огън – пустинник зажаднял !
Сладка болка, стон, целувка, ласка истински живял…!
Припев….
Сладка болка, стон, целувка, ласка.
Стаст и огън и една надежда.
Искам теб и само малко нежност.
Самотата в гърлото горчи !
