Септември мирише на дюли… Не плача за тебе!
Септември мирише така, сякаш още си тук.
Захвърлих компаса на дните! Не ми е потребен.
Стрелката е луда. И всяка посока е юг.
Не плача за тебе! Септември мирише на лято,
което си кърпи душата с ръждива игла…
Постила гнездата на птиците с есенно злато.
И топли съня на Реката със крехка мъгла.
Септември мирише на слънце, и зрели смокини!
Септември мирише така, сякаш още си тук.
Не плача за тебе… Боже! Каква съм лъжкиня!
Дори за компаса излъгах. Не сочи на юг…
Септември мирише на теб! И е толкова тъжен!
Запалил е снощи листата. Мирише на дим.
На есен мирише… И няма какво да се лъжем.
Оттатък Реката Октомври е тъй предвидим.
Септември мирише на къща, в която те няма.
Разплитам от мъка косите си. Нека вали!
Рисувам врата, зад която замръкваме двама.
Измислям си утре, което почти не боли.
Септември мирише на теб. И на есенни птици,
които не помнят, че всяка посока е юг.
Мирише на влага в очите на млада вдовица,
която не може да свикне с ръцете на друг.
Реката потъна в сълзите си. Мостът е въжен.
Септември премина по него, прегърбен от жал.
И просто изчезна в мъглата си. Толкова тъжен,
че заприлича на сън, в който ти си живял.
