„Море от мечти“ е дебютен роман на Мари Робес – автор на две книги за интериорен дизайн
и декорация, станали бестселъри в Германия и Китай.
В писмо до сайта ни, авторката разказва за причината за написване на романа:
„Написах го, защото лисват романи с красиви български локации и защото вярвам в смисъла на книгата. Разпространявам я безплатно в български библиотеки в чужбина.
Надявам се „Море от мечти“ да вдъхнови българи в чужбина да се върнат обратно. Както и хора от България да не заминават навън. Като късче към „зърно за посева“, за което говори Шекспир в Сонет 14. Лека и многопластова, забавна и смислена, книгата ухае на лято и се чете на един дъх. Отвежда ни на любими български локации, оваляни в дъха на рози и песента на щурчета, и сменя пред нас като на калейдоскоп Несебър, Созопол, Велека, селца в Струмската долина. Озоваваме се на цветните тераси на Ботаническата градина в Балчик. Политаме с балон над залива на Албена. Улавяме дъха на Родoпите и Рила. Разхождаме се по калдъръмените улички на Стария Пловдив. Гледаме звездите в мастиленото небе над крепостта Калиакра. От страниците ни трогва българска песен, която напомня за Балкана и морето, за полет на чучулига и долина от рози. И на този фон се разказва историята. Виждаме България през погледа на двама чужденци. И през очите на възрастния български таксиметров шофьор Камен – някогашен учител, който не се отказва от мечтата си, въпреки натиска на битието“.
Цитати oт романа:
Пътят бе притихнал в очакване на залеза. Виеше се успоредно на брега между поля
и високи треви, хълмове и изоставени складове. Минаваше през Балчик, Каварна и
Българево, докато стигнеше удивителната панорама на Калиакра – полуостров,
вдаден два километра навътре в морето, с отвесни скали в червеникав оттенък,
които се извисяваха седемдесет метра над водата, облени в пурпурни ивици от
залязващото слънце.
В България не е лесно. Но дори само Родопите да имахме, пак бих останал. Такова е
сърцето ми. Тук иска да бие.
Том Бранд се взираше в компютър последен модел Епъл. Светлина от настолна
лампа, поставена на стара дъбова маса, падаше върху десктопа, потрепваше на
повърхността и се разпиляваше на златни прашинки. Но сиянието ѝ бледнееше пред
това на снимките, менящи се на екрана. Седемте рилски езера. Плажът Ропотамо.
Пътят на звездите в Странджа. Бекови скали в Родопите.
Не ми трябват плоскоекранни телевизори. Нито екскурзии до Гърция и изкуствени
дубайски острови. Но искам справедливи битки. Хуманност. Свобода. А реалността
става все по-несвободна. Не стига за размаха на крилете ми.
Велека се стигаше по пътя Ахтопол – Синеморец. По отбивка така скрита между
дървета, че човек не можеше да не я подмине, ако идва за първи път. Табела
липсваше. Том зави вляво по черен път, който криволичеше между брястове и ясени
, цъфнали ружи и магарешки бодили. Колата заподскача като ледче в шейкър.
Не ни трябва консуматорство, а смисъл.
С излизането от колата усети омаен, ленив въздух. В мастиленото небе сякаш
кръжаха невидими листове със стихове. Над скалите се стелеше аромат на лагерен
огън, витаеше любима мелодия. В сумрака просветна светулка.
Не е нужно да вървим до Сантяго. Най-важният път никога не е далеч. Просто не
дръзваме.
Беше тиха лятна вечер в българско село. Песен на щурчета милваше сънливата
уличка. Светлина от прашна крайпътна лампа проникваше слабо в съседно дворче.
Въпреки тъмнината Стела остана с впечатление за малка градинка с избуяли
зеленчуци. Ако беше ден, щеше да види лехи с розови домати пред схлупена къща със
стар прозорец, по който се нижеха саксии с нацъфтяла върбинка.
Отново го усещаше. Разговорите на хората звъняха в нощта. Около нея летяха
думи на език богат, многопластов и жив, напоени с магически акорди. Носеха древен
духовен код, композиран от небесна филхармония и благословен от Бог като
българската земя.
Стела трудно намираше думи. Прекара пръсти през косата си и отвърна на погледа
му.
Сякаш се влюбвам в… цяла държава.
*
Ако желаете да се докоснете до историята в романа „Море от мечти“, може да се свържете с авторката на имейл: marie.robes.author@gmail.com .
Линк за поръчка на романа ТУК
9 юни, 2025 г., Берлин
WeTer
