На някаква спирка в градчето ни снощи
пристигнал е август със куфар на гости,
а в куфара – трийсет и един сладоледи
на цвят много златни и синьо-зелени.
И тъй като нямал къде да преспива
разпънал палатка от слънчева свила.
Поканил щурците да станат оркестър –
дъждовните облаци с песни да стреснат.
На птиците казал, че още е рано
да тръгват по пътя си презокеанен.
Магично усмихнал поля и градини.
С боичка лилАва нашарил смокини.
За вятърко звездна погача замесил
да бъде игрив, и заситен, и весел.
Защото Луната отдавна обичал
в косите и триста комети закичил.
На мравките дал семенца в изобилие.
И всякое цвете грижовно помилвал е.
Наръсил по пясъка въглени жарки.
Обул на вълнички бели сандалки.
Научил морето на джайв и на ча-ча.
На фара да мига, поставил задача.
И както градът ни е дремал притихнал
вълшебникът август съвсем се развихрил
бележчици лепнал по порти, вратички,
че щастие има…
И има за всички.
Картина – Анета Стоянова
