Две стихотворения на поетесата Донка Василева от стихосбирките ” Илюзия за Рая” и ” В сянката на лятото”…

Из “Илюзия за Рая” * * *

Когато нямаш нищо и си сам – към покрива дори недей поглежда.

Спасение недей да търсиш там, а си прикътай – в шепичка – надежда.

Когато бродиш в шумния рояк, за всекиго – невидим и безличен,

а си оставаш сбъркан особняк – помни, че още можеш да обичаш.

Когато те препъват – не ругай. И не търси от сития утеха.

Прости на всеки. И му пожелай – Душа – под нокът – китка белодреха.

Когато нямаш хляб дори – без срам – с житейската си простичка дилема –

Разпятието си спомни. И сам Страданието превърни в поема.

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ – Из “В сянката на лятото”

Какво си ти… Защо си… Кой те чака? Прашасал праг. Ехтеж – от самота.

Невзрачна сянка – бавно чезна в мрака. Наместо зов – безцветна немота.

И се върти – в железен клуп – Душата. От никого незвана пиета.

Безпаметно, на кръстопът се мятам. А… няма ключ на моята врата.

Пари? За бели дни не ми достигат, а черни ме въртят в отвесен кръг.

Но вятърът и въздухът ми стигат. Целея… в свят – от спомен белорък.

И… още чувам как тревата пее, а в капчица пулсира благослов.

Небесна вис – нетленна жар – ме грее… Аз… имам всичко.

Всичко – е Любов!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *