Две стихотворения на поетесата Донка Василева от стихосбирките “ Илюзия за Рая“ и “ В сянката на лятото“…
Из „Илюзия за Рая“ * * *
Когато нямаш нищо и си сам – към покрива дори недей поглежда.
Спасение недей да търсиш там, а си прикътай – в шепичка – надежда.
Когато бродиш в шумния рояк, за всекиго – невидим и безличен,
а си оставаш сбъркан особняк – помни, че още можеш да обичаш.
Когато те препъват – не ругай. И не търси от сития утеха.
Прости на всеки. И му пожелай – Душа – под нокът – китка белодреха.
Когато нямаш хляб дори – без срам – с житейската си простичка дилема –
Разпятието си спомни. И сам Страданието превърни в поема.
ВСИЧКО Е ЛЮБОВ – Из „В сянката на лятото“
Какво си ти… Защо си… Кой те чака? Прашасал праг. Ехтеж – от самота.
Невзрачна сянка – бавно чезна в мрака. Наместо зов – безцветна немота.
И се върти – в железен клуп – Душата. От никого незвана пиета.
Безпаметно, на кръстопът се мятам. А… няма ключ на моята врата.
Пари? За бели дни не ми достигат, а черни ме въртят в отвесен кръг.
Но вятърът и въздухът ми стигат. Целея… в свят – от спомен белорък.
И… още чувам как тревата пее, а в капчица пулсира благослов.
Небесна вис – нетленна жар – ме грее… Аз… имам всичко.
Всичко – е Любов!
