Катето стоеше пред телената ограда на двора, встрани на къщата, в която живееше и усукваше крака. После започна да се превива, да подскача на един крак и да трепери цялата от напрежение. Много ù се ходеше до тоалетна, но не смееше да отвори вратата, защото там стоеше един петел и дебнеше застрашително. Който имаше неблагоразумието да нахлуе в царството му, биваше нападнат от петела и получаваше за дързостта си дълбока рана, от която бликваше кръв. А Катето много я беше страх от кръв, пък и ужасът, който изпитваше, като видеше този пернатко да лети стремглаво насреща ù беше неописуем. „Защо ли налиташе така на хората?“ – питаше се момиченцето, което беше около осем, деветгодишно – „Особено пък на децата ?“. Хазяите бяха добри хора, имаха две момиченца, с които Катето и братчето ù Стоянчо си играеха. Разрешаваха им да гледат всяка вечер телевизия у тях, защото в дома на Катето нямаше телевизор. Те живееха в съседната къща и незнайно защо бяха затворили кокошките си в дворчето, което ползваше семейството на Катя. Баща ù на няколко пъти разговаря с тях, да вземат някакво решение, да преместят другаде кокошките, че децата му не можеха спокойно да ползват клозета, страхуваха се от проклетия петел. Хазяите се съгласяваха с него, затваряха кокошките в кокошарника, но след известно време, нахалните пернати се провираха през телената мрежа и отново се появяваха в дворчето. Петелът се разхождаше като бей, а кокошките търсеха храна по двора, кълвяха де що им падне и насяваха целия двор с курешки. Катето веднъж падна върху курешките, спасявайки се от раздразнения петел. Изцапа новата си рокличка, която майка ù беше купила с оскъдните средства, предвидени за дрехи на децата. И сега отново беше подложена на това изпитание. На всичкото отгоре, след малко щеше да започне „ Лека нощ, деца“ по телевизията и щяха да разказват поредната история на „ Педя човек, лакът брада“… Ех, колко жалко, щеше да изпусне любимото си куклено предаване! И двамата с братчето ù го харесваха . Стоянчо даже пренебрегваше любимото си колело, за да гледа историите на Педя човек, лакът брада.
„Този петел, защо пак е тук, тя не можеше да мине покрай него, сигурно пак ще я нападне, как застрашително гледа само…И този огромен гребен , как почервенява като се подразни …А човката му, толкова е страшна. Ох, ох, още малко и ще се напишка!! Какво ще прави, майка ù ще ù се кара, голямо момиче да се излага така.. Как щеше да и обясни кой е виновен за това?..“
В този момент Катето видя една тояга, подпряна на стената на къщата. Ето решението, ще я вземе и ще сплаши с нея нахалния петел. Беше видяла, че баща ù я ползва, за да се опази от петела. Tъкмо посягаше към тоягата и някой ù подвикна:
– Kате, хайде, започва „ Лека нощ, деца“!
Катето се обърна и видя насреща си чичо Мишо, хазяина.
– Видях, че те няма и реших да видя къде си. Знам, че много харесваш Педя човек.
– Аз..такова… – заекна срамежливо момичето.
– Пак ли петелът? Ела сега да видиш какво ще му се случи!- каза той, грабна тоягата от разтрепераните ръце на момичето и забърза към оградата. Катето уплашено надникна иззад едрия човек, видя, че размаха силно тоягата и петелът се скри набързо в леговището си.
Колко навреме се намеси добрият чичо Мишо.
Момиченцето изтърча през двора и хлопна дървената врата на клозета.
Сега ще може да стигне навреме и да се наслади на любимото си детско предаване.
разказ от книгата “ От Кашина ‘ ми от дек’?“
Картина – Art by Valia Bradshaw
