Мръсен поглед имат това жените, да знаете!

Къдет‘ погледнат все мръсно им се види.

А жена ми…!

Аууу, не може човек да излезе на глава с нея.

Ще ви разкажа няколко случки да видите може ли да се живее в такъв стрес.

Например, преди няколко дена се прибирам в къщи и от входната врата се блъскам в сушилката. Жената прала някакви чаршафи и ги проснала в антрето, понеже валяло дъжд и на балкона пръскало. Та, като се блъснах в тази сушилка, съм се опрял на един чаршаф и съм направил някакво петънце, ама малко такова, има-няма една педя. А аз преди това ремонтирах малко бричката пред входа и съм имал машинно масло по ръцете. И като се почна един скандал…

– Идиот, тъпанар, за нищо не ставаш, за какво се ожених за тебе….- и много още епитети от този род. А тя, цялата почервеняла от яд и с оня … мръсен поглед!

Аз я гледах невинно и кротко чаках да се укроти. Кажете, за какво бях толкова виновен – за дъжда, за сушилката до вратата или за старата бракма, която без да я ръчкам от време на време хич няма да върви.

Ще ви дам и друг пример.

Жена ми е хвърлила око и гледа с онзи мръсен поглед дори панталоните ми!

Аз съм си обул дънките преди няма и месец, а тя :

– До кога ще ходиш с тези панталони, бе серсем! Гардеробът ти е пълен с нови дрехи, а ти по две години си носиш едно и също, докато съвсем се скъса! – ми опява тя и ме гледа мръсно.

Тя преувеличава, разбира се, не си спомням да съм носил едни и същи дрехи повече от два-три месеца.

Прави го само за да ме тормози!

Не разбира ли тази жена , че аз съм финна личност и се привързвам емоционално към нещата. Дънките тъкмо ми станат удобни и се приспособят към всички чупки на уникалното ми тяло и тя започва да ме гледа мръсно и да почервенява.

А те придобиват такава съвършена форма…!

Оставял съм ги прави до гардероба и с часове съм им се наслаждавал…

Но това не е всичко!

Тя ме тормози и за долните ми гащи!

С какви обиди, с каква злъч ме засипва тази жена, а и този … мръсен поглед!

Бил съм мръсен помияр!

Може ли така да се говори?

Аз съм чист човек!

Веднага си сменям гащите, щом забележа някое по-голямо жълто или кафяво петно, ама веднага! В сравнение с Пешо от втория етаж, аз съм направо педант на тема „Чистота“.

Ама и неговата жена какъв мръсен поглед има…

Оня ден сутринта, жена ми отиде нещо да обгрижва тъщата, че била болна и каза, че ще преспи там.

За мен, това си беше глътка свобода от най – чист вид.

Веднага отидох до бакалията да направя една интелигентна покупка – купих си бутилка гроздова и половинка бахур.

На връщане свирнах на Пешо от втория етаж да идва и се завтекох да подготвя масата.

Нали съм си чист човек, за да не цапам чинии, опънах върху масата един вестник. Мисля, че синът ми го купи когато си търсеше работа, заради малките обяви.

Накълцах бахура върху вестника, нарязах до него два домата, извадих две чаши за ракията – с две думи стъкмих трапезата.

Пешо не закъсня. Много точен човек, само му кажи -“Ракия“ и не го мисли – появява се на момента.

Беше намъкнал долнището на работния си анцуг, а от горе беше по потник, който някога сигурно е бил бял.

Казал на жена си, че отива да чисти мазето и за достоверност действително минал от там.

То си му и личеше по паяжините и прахоляка върху потника и анцуга.

Аз, като примерен домакин скъсах парче от вестника и го сложих на стола му, за да не изцапа дамаската.

И се почна! Пуснах на радиото някаква чалга и – „Наздраве, наздраве“- знаете как става.

Свърши ракията!

Мързеше ме да ходя до магазина за друга, та за това извадих от неприкосновенния запас една домошарка 56 градуса. Това още повече вдигна настроението, но стомаха на Пешо не издържа. Човека, както си беше пийнал, със завидна скорост спринтира към тоалетната, но въпреки това направи по пода една пътечка от бахур с домати. Е, стават и такива „Трудови злополуки“, но това не трябва да убива настроението.

„Жената ще се върне чак утре – мислех си – и до тогава ще прикрия някак следите от пиршеството“.

Продължихме с нови сили!

Да, ама не! Почти бяхме преполовили домошарката и обсъждахме с Пешо, колко много се уважаваме и … вратата на кухнята се отвори…

Мойта се показа на вратата с оня, мръсния поглед, а зад нея кобрата на Пешо и тя с такъв поглед. Както си бях гризнал от бахура се задавих и добре, че чашата с ракия беше пълна, та я глътнах на екс да си прокарам.

Разбирате ли сега, в какъв стрес съм принуден да живея !?!

12.03.2021, Берлин

Автор – Валентин Григоров

By WeTer

Вашият коментар