Българката Галина Славеева живее в САЩ и пише под псевдонима Lina Sol. Тя е бивш телевизионен журналист и продуцент на актуални предавания в различни български телевизии – БНТ, bTV, TV+, TV7 . От 5 години е учител по български език за български ученици от 1-ви до 7 клас и на деца билингви.
Галина и нейната 8 – годишна внучка Ела създават детската книга „Джоб, пълен с коледна магия“/ A POCKETFUL OF CHRISTMAS MAGIC“ по много любопитен начин.
Ще разберете как от историята, която ни разказа Галина:
“ Ела е моята 8-годишна внучка, която ми напомня всеки ден какво е да виждаш света с чисти очи. Родена е и живее в САЩ, но по майчина линия носи своя български корен.
Заедно създадохме нещо, което нито една от нас не можеше да направи сама.
Всичко започна с въпроса: Какво е папук?
Той последва моя опит да обясня на 8-годишната ми внучка Ела какво означава българският израз „да ти пука на папука” ( да не се ядосваш за нещо незначително).
Как обаче да обясня на дете, родено далеч от България, че „папук“ не е просто дума? Че е част от нашия език, нашия хумор, нашата душа?
Реших да попитам изкуствения интелект как ще обясни “папук”, така че Ела да може да си го представи.
И на екрана се появи той.
Малко тюркоазено пухкаво създание.
С големи бели очи.
С оранжев нос.
И усмивка, която прошепваше: „Здравей, приятелю.“
Ела се влюби от пръв поглед.
„Баба,“ каза тя, „той е толкова сладък! Как се казва?“
„Папук,“ отговорих, без да се замислям.
И в този момент – в онази обикновена следобедна минута, докато седяхме заедно пред компютъра – започна магията.
Как се раждаха историите?
„Баба, а къде живее Папук?”, попита Ела.
„В джобовете на пижамите на децата,“ отговорих спонтанно.
„Защо в джобовете?“
„Защото… защото децата, които се чувстват самотни, понякога пъхват ръце в джобовете си и търсят нещо топло. И там го намират.
Очите на Ела заблестяха.
„И как ще разбера, че е там?”
Без да мисля, отговорих: “Ще чуеш – Pa-pa-pooook! – poof!“
Ела се разсмя толкова силно, че цялата къща се изпълни със светлина.
„Баба, Папук има ли си приятел!“
“Не знам?“
“Значи ще му измислим – нещо, което свети! Като… като светулка, за да не му е тъмно в джоба!”
И така се роди Глимър (Glimmer) – златна искра, която идва с първия сняг и показва на децата, че дори най-малката светлина може да води през тъмнината.
От този момент нататък всяка вечер измисляхме нова история.
Ела и аз седяхме заедно – тя на леглото си, аз до нея – и измисляхме какво ще се случи с Папук и Глимър.
„Баба, а ако Папук намери изгубена ръкавица?“
“А, ако трябва да помогнат на съседа, който е самотен?“
“А, ако направят най-вкусните бисквити на света по магическа рецепта?“
Защо тази книга е специална ?
„Джоб, пълен с коледна магия/ A Pocketful of Christmas Magic“ не е просто книга за Коледа.
Тя е книга за самотата, която всяко дете понякога усеща.
За приятелството, което идва, когато най-много се нуждаеш от него.
За светлината, която носим в себе си – дори когато забравяме, че е там.
И за магията на бабите и внучките, които създават светове заедно.„
Ето какво послание ни праща Галина Славеева от Съединените американски щати.
Послание за българите в Германия
„Знам какво е да живееш между два свята. Да искаш детето ти да помни българските думи, песните, усещането за „у дома”. Но също така да знаеш, че то е част от друга култура, друг език, друг свят.
„A Pocketful of Christmas Magic / Джоб, пълен с коледна магия е мост.
Книгата е на английски език, но с удоволствие ще изпратя пълния български оригинал, в
pdf-формат на всеки, който си закупи дори само електронния вариант от Амазон – https://
www.amazon.de/dp/B0FSP9GXXW
Обещала съм на Елла, че всичко, което получим за книжката ни, ще “делим” на две и тя ще
си внася събраното в нейната сметка за образование. Такава, знаете, има почти всяко дете в
Щатите. Това е единствената причина за предложението, което правя.
Можете да се свържете с мен на имейл: galina.slaveeva@gmail.com.
Накрая, но не на последно място, искам да благодаря от сърце на г-жа Венета Терзиева, за поканата да споделя историята на Папук, Глимър и Ела с вас – с общността на „Българският Берлин“.
Силно съм впечатлена от това колко жива, богата и изпълнена със събития е тази общност.
Разгледах сайта с истински интерес и голяма радост – културните събития, които организирате, и общността, която изграждате около тях, са нещо истински специално.
Усетих как ”Българският Берлин“ доказва, че Родината не е само място на картата – тя е навсякъде, където се събират български сърца. За мен е огромна чест и радост да стана част от тази общност.
В навечерието на празничните месеци пожелавам на всички българи в Германия и на всички наши сънародници по света – домове, пълни със светлина, сърца, изпълнени с топлина, и мигове, които напомнят защо си струва да вярваме в магията.
Нека всяко дете да има приятел в джоба си – видим или невидим.
И нека всички ние да помним: магията не е в подаръците под елхата, а в моментите, които споделяме заедно.
„Pa-pa-pooook! – poof!”, както би казал Папук — нека винаги имаме повод за усмивка! 💙
От сърце благодаря, че ми дадохте възможност да споделя тази магия с вас.
С обич, благодарност и вяра в чудесата,
Lina Sol & Ella
Със съгласието на Галина, публикувам тук първата история от книгата:
📖 История 1: Елла и джобът на тайните
Беше първата декемврийска вечер. Снежинките танцуваха зад
прозореца като малки бели балерини. В стаята ухаеше на канела и
портокали – мама печеше коледни сладки.
Но Елла беше малко тъжна. В училище нещата не бяха станали
както искаше.
Тя облече меката си тюркоазена пижама, с малкото джобче, и се
сгуши на леглото. Докато гледаше снежинките, несъзнателно пъхна
ръката в джоба и …. напипа нещо странно.
Чакай… какво беше това?
Нещо топло. Нещо пухкаво!
Елла опита да извади ръката си, но – о! – усети как нещо мъничко се хвана за пръста ѝ!
Дръпна я леко и… изскочи чудо!
Малко пухкаво същество, кръгло като топчица и тюркоазено
като джоба. С големи бели очи и смешно оранжево носле. На
коремчето му пишеше със златни буквички: PAPUK.
„О!“ – ахна Елла и за малко не го изпусна.
„Здравей, Елла!“ – каза то с топъл, меден глас и се усмихна.
„Аз съм Папук. Видях, че си тъжна, и дойдох да седна в джобчето на
пижамата ти.“
Елла мигна няколко пъти. „Сънувам ли?“
„Не сънуваш”, засмя се Папук. „Просто понякога магията идва,
когато най-много имаш нужда от нея.“
„Но… но как разбра, че съм тъжна?“ – попита тя, все още
стъписана.
„И как се появи в джоба ми?“
Папук се настани удобно в дланта ѝ.
„Аз чувам шепота на детските сърца. Когато едно сърце натежи,
моят пух се стопля. И тогава…“
„И тогава?”- попита Елла.
„Па-па-пууук – пуф!“ – извика тойвесело.
„И влизам в джоба на пижамката на тъжното дете!”
Очите на Елла заблестяха.
„А какво правиш, когато дойдеш?“
„Първо слушам“, отвърна сериозно Папук. „После светя отвътре.
И напомням, че никой не е сам – особено когато светът се готви за
Коледа.”
Елла го притисна нежно в ръцете си. Тъгата започна да се топи
като сняг на слънце.
„Но има едно условие”, наведе се Папук и прошепна тайнствено:
„Па-па-пууук – пуф! Това е наша тайна. Ако някой друг разбере,
магията ще изчезне… и ще се превърна в зелено-тюркоазено кълбо
прежда!”
Елла застана сериозно като възрастна.
„Обещавам, Папук. Само между нас ще бъде.“
Малкото същество засия като топла лампичка.
„Благодаря ти, Елла. Сега ти си моят човек, а аз – твоят пазител.
А скоро ще дойде и моята приятелка Глимър. Заедно ще направим
декември вълшебен!“
„Какво ще правим?“ – попита любопитно Елла.
„Ще видиш!“ – намигна Папук. „Всеки ден ще има малко чудо.”
Навън снегът продължаваше да вали тихо. Вътре усмивката се
върна на лицето на Елла и тя вече мечтаеше за вълшебния
декември.
Папук се сгуши в джобчето на пижамата ѝ като жива топла
играчка. И докато Елла заспиваше, тя чуваше как той тихичко
мърка: „Па-па-пуу-ук… па-па-пуу-ук…“
Това беше началото на най-магичната зима в живота ѝ.
Хартиеният вариант на книгата, която е с няколко страници за оцветяване, може да поръчате ТУК
Изображенията и снимките са предоставени от Галина Славеева за статията.
26.10.2025 г., Берлин
WeTeR / Венета Терзиева
