Под тъмния поглед на чашките бял порцелан,
въздиша сладкишът от праскови – пухкав и объл.
А Август лениво опира брадичка на длан,
току на перваза на моя неделен следобед.
Люлее безгрижно сандали и просто мълчи
с горещите птици в дебелата сянка на клона,
и гледа отсреща, с наслада премрежил очи,
жената, която простира пране на балкона.
Тя вдига се леко на пръсти по стар ритуал,
докосва небето, с ръка си отмята косите…
Балконът потъва във купеста облачност цял,
а Август въздъхва, от женската хубост преситен.
Не може да чака! Би чакал отвън с часове,
но мисъл едничка сега му отнема покоя:
С кого ли, по дявола, влезе да пие кафе…
Сладкишът от праскови, мисли си той, за кого е…
Припламват мушката по всички балкони сега.
Излиза жената и с няколко майсторски щриха
събира прането, а сякаш рисува Дега…
И цялата грее във своята празничност тиха.
От стихосбирката на Нели Коларова „Поемам този риск„
Картината на корицата е „Балерина“ – на варненския художник
Светлин Ненов.
Кафе
Носиш тъничък, фин аромат
на очакване, нотка лирична…
И звучиш като стар непознат –
всеки път – все едно и различно.
Ти четеш – без бижута и грим,
споделени и несподелени,
всички мисли, които таим –
в тези няколко глътки кафени.
Като бялата длан на жена
порцеланът е топъл и крехък…
Някой път ни е нужна една –
точно толкова крехка утеха.
С теб започва и свършва денят.
Тиха сладко-горчива соната…
Нека другите чаши звънят –
ти топлѝ и галѝ сетивата!
***
Лудо, хич да се не вескаш!
Знам я твойта тръпка!
Всичките цветя нощеска
си ми изпотъпкал!
Като скочи през дувара,
с кой акъл не зная,
мъж ми да те беше сбарал
там – пред нашта стая…
Бутнал си и по-нагоре
две-три керемиди,
га назърташ през прозорец –
белким да ме видиш.
Ний с мъжа ми сме честити,
къщата ни – китна…
Зер се свършиха момите,
та по мен залитна?
Как, ако не беше смотан,
би седял ергенин!
Ако ти е мил живота –
стой далеч от мене!
***
Нели Христова Коларова е родена в гр. Добрич. Израства в гр. Кричим. Живее в София, където завършва гимназия, след това Института за детски учители „Надежда Крупская”, а по-късно ФМИ в Софийския университет „Св. Климент Охридски” – специалност Информатика. Работи в частна фирма. Носител на втора награда на Националния поетичен конкурс „Биньо Иванов” в Кюстендил и на първа награда на Националния поетичен конкурс „Николай Лилиев” в Стара Загора. Публикувала е свои стихове във вестниците „Литературен глас”, „Словото днес”, сп. „Птици в нощта”, алманаха „В полите на Витоша” – пише за авторката в „Литературен свят „.
