Росица Христова живее в Италия и двамата със съпруга си държат малък семеен ресторант.
Една от нейните страсти е да пише къси разкази за срещи със случайни хора, за интересни посетители на ресторантчето, за моменти от личния си живот и други случки.
Така, откривайки своята дарба, публикува разказите си в личната си фейсбукстраничка.
Приятелите и почитателите ѝ се радват на всяка нейна публикация, толкова вълнуващо пише тя.
В един прекрасен ден решава да изпрати свой разказ в италиански конкурс, набиращ материали за издаване на сборник.
Каква била изненадата ѝ, когато приемат и публикуват разказа ѝ .
Тя не била сигурна, че говори на добро ниво италианския език, но, явно, от издателството били на друго мнение.
Впоследствие открива, че издателството е в градчето, в което живее..
С присъщото си чувство за хумор, Роси, на която всички викат Джи или Джиджа, заради никнейма ѝ във фейса, разказва:
„Когато първият ми разказ на италиански беше публикуван, с голямо учудване разбрах,че седалището на издателството е в нашия град. И си викам: Лелеее Джиджо, представяш ли си ма, един ден да те поканят на някое важно събитие да си четеш разказа пред публика и сите да реват щото си голям майстор на перото? Ама сетне махнах с ръка и продължих да бърша прах, щото на мен такива велики работи не ми се случват.“
Внимавай какво си пожелаваш, са казали мъдрите хора!
И отново става чудо. Освен, че разказът ѝ е избран за сборника, я викат да получи лично грамотата си на организирана среща.
„Вторият ми разказ на италиански „Latte materno – Майчино мляко“, се класира за нов сборник за същото издателство и аз, заедно с всички други автори, бях поканена на среща, за да ми връчат грамота за участие. Представяте ли си?“
„Събитието се състоя в най- известната библиотека на Европа – Малатестиана – продължава да разказва Росица – Първата обществена библиотека в Европа, подарена от патрона и покровител на град Чезена. Първата частна библиотека, дарена на Народа.“
Росица и съпругът ѝ пристигат за награждаването. Tя, сякаш като в сън чува името си и все още не може да повярва на случилото се …
„Благодаря за тази възможност, защото аз съм Българка и това не е моят език“ – след тези думи гласът ми започва да трепери и едвам удържам сълзите си.“
Присъстващите я аплодират и търпеливо изчакват да мине вълнението ѝ. Получава приятелски ръкостискания и подкрепа се чете в очите им.
„Накрая успях да взема автограф от идейния ръководител и официален представител на издателството Франческо Джубилей. Буди възхищение, защото е на не повече от 30 години и изключително нахъсан, начетен и пробивен. Зад гърба си има много международни участия, тв.изяви, и прочие като политик, общественик и журналист“.
Това впечатляващо преживяване безкрайно стопля сърцето на нашата Роси, но тя желае повече от всичко нещо отдавнa мечтано :
„Бих искала да ме четат на майчин език – аз съм Българка!“
Пожелаваме ѝ от сърце скоро да издаде първата си книга на български, за радост на близките и многобройните ѝ фенове.
За вас сподели : Wetter – Венета Терзиева
Снимките са от личния архив на Росица Христова.
Разказът може да прочетете тук :
Браво,Рос!Уникална си!
Благодарим за отзива. Роси наистина е много добър разказвач.