Съставител на двете книги е ерудираният журналист и продуцент – Георги Тошев.
Когато говори за него, изключителната ни, незабравима актриса се изразява мило и нежно, почти майчински,сякаш го чувства като своя рожба.
И двете книги: „Татяна Лолова – Дневници &Делници и Татяна Лолова – От А до Я“, които се четат буквално на един дъх, преливат от мъдрости и мисли, присъщи на великата ни актриса.
Четейки, чувах разпознаваемия ѝ глас и сякаш, ако вдигнех глава, щях да я видя, седнала на дивана до мен, вперила изучаващо погледа си, с лека усмивка на устните.
Така я запомних при гостуването ѝ в Берлин през 2018 година, при представянето на книгата „Балканска рапсодия“, на Мария Касимова – Моасе.
Тъкмо се бях добрала до нея и я питах, как е, как се чувства, би ли пожелала да се снимаме заедно и я поведоха към трибуната, където бе представянето.
От книгите разбрах, че често я бъркали с друга наша велика актриса – Стоянка Мутафова.
“ Бъркат ни. Бъркат имената ни. Знаят, че сме две различни персони, но сме смешни артистки.“
“ Стояно, омръзна ми да ме бъркат с теб. “ – Татяна Лолова
„Таньо….И мен ме бъркат с теб“. – Стоянка Мутафова
Две „смешни“ артистки, всяка една по своему “ огромни “ вселени.
Така и не успях да се снимам с великолепната актриса Татяна Лолова.
После я гледах на живо в спектакъла „Дуенде“ – първата постановка на „Арт театър“ в Берлин, на Катя Костова.
Какво е дуенде?
„Дуенде е върховният миг на състояние на творчество и вдъхновение, в който не знаеш кой си, а взривяваш тези, които те гледат„.
„Дуенде е сила, а не поведение; борба, а не понятие… дуенде е ритъмът на живота. Дуенде е усмивката, разтворена в бисерна сълза. Дуенде е щастието да се чувстваш цял.
Живецът, това е дуенде„.
Татяна Лолова е съвкупност от излъчване, морал, дисциплина, любопитство, отдаденост, благодарност, признателност и още много други епитети, събрани в едно цяло.
Едно истинско дуенде.
И в същото време научаваш за нея, че:
“ Аз съм питащ човек“.
„Ще задавам въпроси, докато съм жива. Ще търся отговори. Така съм будна.“
От снимките и случките, разказани в двете книги, се докосваш до легендарни хора и артисти, които са белязали живота на Татяна Лолова със своите безценни присъствия. Били те в кариерата ѝ на забележителна актриса или в личния ѝ живот.
Припомних си любими актьори като Григор Вачков, Невена Коканова, с която са били най – добри приятелки, но “ доброжелатели“ успяват да ги скарат, Цветана Манева, която имах честта да срещна отново тук, в Берлин, Георги Парцалев, при срещата с когото няма как да не се засмееш, Георги Русев, Георги Калоянчев и много други „големи“ артисти и творци на настоящото и близко минало.
Ще запомним Татяна Лолова най -вече с ролите в Сатирата, тя е „първата артистка, записана сред основателите на Сатиричния театър“.
Oт книгите става ясно, обаче, че е мечтаела за драматична роля:
“ Мечтая да имам черен тоалет и някакъв страхотен текст, който да е много трагичен!“
“ Всъщност да не е много тъжен, да има и закачка „..
Татяна Лолова е изиграла безброй забележителни сатирични и драматични роли.
Сред тях е ролята на Уини от моноспектакъла “О, щастливи дни”, по Самюъл Бекет която ѝ носи наградата “Аскеер” за най-добра актриса през 1992 г.
Голям успех има с ролята на баба Гена в спектакъла “Човекоядката” от Иван Радоев, който се играе в продължение на 11 години.
Спектакълът „Дуенде“, за който споменах по -горе ѝ носи огромен успех, играе го като е на 80 години. С него обикаля България, има гастроли в Европа, Америка и Канада.
Ще я помним с характерния ѝ заразителен смях, нейна запазена марка и с чаровната ѝ усмивка,
“ Защото е родена да се усмихва“ – по думите на нейната майка.
“ Животът е тежък, но кратък – да го живеем с усмивка. Имам нужда от обичта на хората и когато мога, без да се замислям, да им я давам…“ – често е казвала тя.
А ние се прекланяме пред величието на таланта , царственото излъчване и грациозността на Татяна Лолова.
Актриса до мозъка на костите, добър човек и приятел.
Сигурна съм, че гледа и ни се радва отгоре, маха с ръка и се усмихва.
За вас написа: Венета Терзиева
