Действието се развива през 80 -те години, когато Коледа не се честваше официално.
Васко не дочака настъпването на Новата година.
Бе уморително за дете на 9 години да остане будно до 12,00 ч. през нощта.
В училището, всяка година организираха тържества, по случай Нова година и Дядо Мраз * му даде подаръка.
Не бе това, което бе писал в писмото, но се примири. Явно, така е преценил добрият белобрадко. На празника му направи впечатление, че като че ли брадата му е някакси накриво, но нямаше време да се вглежда. По – големите деца от махалата, казваха, че Дядо Мраз не съществува и е измислен, за да радва децата и да има кой да им подарява подаръци за Нова година.
Както и да е, това сега не беше важно. Важно беше да стане утре рано сутринта, да сурвака мама и тате и да обиколи за Сурва Нова година съседните къщи. Бе научил няколко сурвакарски песни и щеше да ги пее с пълен глас. Дано са по – щедри тази година хората, защото искаше да събере парички и да си купи ново яке.
Майката на Васко му бе купила чисто ново, синьо, шушляково яке. Преди да излязат на мода тези якета, хората носеха скучни палта от плат, балтони им викаха.
Васко с радост облече жадуваното яке и тръгна на училище с голям кеф. Не го съблече в съблекалните отвън, а влезе в класната стая, с цел да се похвали пред другарчетата в класа. Без да се усети, обаче, застана до печката, която бе на въглища, шушлякът се стопи и се показа бялата подплата отдолу. Какъв срам бра, само той си знаеше.
Родителите му бяха категорични, че нямат пари за друго яке, струвало колкото четвърт заплата и го изпратиха при дядо Стойчо да го закърпи. Човекът бе добър шивач, избра подобен на цвят шушляк, но кръпката си личеше…
-Васко, ставай, сине, време е – събуди го майка му. Бе му приготвила топла попара с мляко, като бе издоила току – що козата.
-Облечи се топло, ето ти моят подарък за Новата година. Изплела съм ти нова шапка, шал и ръкавички.
– Ех, мамо, пак ли са от вълна, нали знаеш, че ме боцкат и ми е неприятно?
-Нямам друга прежда, моето момче, знаеш, че в магазина е скъпа. Ще свикнеш, ще видиш.
Васко с недоверие се облече, взе сурвачката и шарената, плетена торбичка, която бе приготвила майка му и забърза към съседната къща, където го чакаше приятелчето му Ицко.
Васко отдалеч занарежда :
-“Сурва, сурва, весела година, яка да ви е гърбина! Да сте живи, да сте здрави! Догодина, до амина!”
Майката на Ицко отвори вратата, подаде му колаче с яйце, пъхна няколко сладки в торбичката му и накрая подаде цяло левче с думите :
-Toва е за новото яке, желая ти да събереш всичките 30 лв., които ти трябват.
Ицко го прегърна през раменете съучастнически и прошепна на ухото на Васко:
-Ako не събереш парите, аз ще ти дам от моите. Ще имаш ново яке, Васе, обещавам ти.
Родителите на Ицко бяха по – заможни и можеха да си позволят по – скъпи подаръци за сина си. Ицко бе писал писмо на дядо Мраз*, че иска нова шейна със спирачки и вече я имаше. Беше двуместна и каза, че ще вози и Васко в нея. Само сняг да завали, че все още нямаше. Двете момчета поеха към съседните къщи и отдалеч запяха:
“Ой нине, нине,
стани господине,
отваряй вратата,
дай ми два колака,
бръкни си в джебчето,
изкарай левчето,
дай го на момчето…“
Хората бяха щедри, подаваха им колаците и пускаха парички и бонбони в торбичките им, а в замяна момчетата ги удряха със сурвачките по гърбовете и наричаха щедри думи за здраве и берекет.
От време на време, уморени и измръзнали , момчетата се спираха, да похапнат от колачетата и сладките в торбичките, че селото бе голямо и доста къщи обиколиха.
По пътя срещнаха няколко процесии от роми, които се бяха преоблекли едните като булка и младоженец, другите като артисти, свиреха с гайди и цигулки, даже и хоро играеха пред по – щедрите стопани на къщите. Вълнуващо беше в този първи ден на новата година.
Пред една от къщите, някой ги извика по име и ги покани да се сгреят на печката в кухнята. Това се оказа синът на една от възрастните жени, баба Нада, на която Васко и Ицко бяха пренесли дърва под сайванта, да са по – близо до болната жена. Наскоро в училище бяха имали урок за Тимур и неговата команда от деца, които помагат на стари хора.
Ицко и Васко помогнаха на няколко жени в селото, по примера на Тимур, безвъзмездно, като не поискаха нищо в замяна.
В знак на благодарност, че са помогнали на неговата майка, синът на баба Нада им даде по цели 5 лева и напълни торбичките им с лакомства. Ицко и Васко приеха даровете с благодарност.
Отдавна се бе съмнало и момчетата решиха да се приберат вече в къщите си, като нямаха търпение да преброят колко парички са събрали.
Отидоха най – напред при Васко, защото бяха любопитни дали е събрал достатъчно за ново яке. Тъкмо изсипваха торбичката с лакомствата на масата, когато на вратата се почука и майка му въведе някого. Момчетата ахнаха от изненада, отново бе синът на баба Нада, на която бяха помогнали.
-Знаех си, че са ваши – и човекът изсипа две шепи с монети, примесени със сняг на масата. – Посрещнах аз поредните сурвакари и какво да видя, снегът понатрупал и очертал на улицата една тънка, дълга диря. Погледнах и какво бе учудването ми като видях, че това са монети. Проследих дирята и ме доведе право тук, до вашата къща. Добре, че други сурвакари не са ги видяли, иначе нямаше да оцелеят. Момчета, парите са ваши. Радостен съм, че точно аз ги намерих. – каза доволно мъжът.
Майката на Васко, междувременно бе огледала торбичката му и бе забелязала, че долният ъгъл е разплетен. Всички стояха и гледаха, с отворени от изненада уста.
– -Имате късмет, че току – що заваля и снегът не бе натрупал достатъчно – продължи в еуфорията мъжът.
-Сняг! Сняг! Сняг! … – изведнъж изкрещяха момчетата и се втурнаха към къщата на Ицко да вземат шейната.
*Дядо Мраз- така се наричаше дядо Коледа по това време
26.11.2022, Берлин
Автор – Венета Терзиева
Картина – Емилия Юкер
