От цяла вечност сняг вали и селото осъмва ничие.

Тъмнеят в утрото следи, но само от благоприличие.

Денят се свива, страшно бял от мъка и от необичане.

Светът замръзва онемял…

А под снега растат кокичета.

Далечният им крехък звън е топъл като обещание.

Земята, стресната от сън, пропуква снежното мълчание.

И покрай стволовете с мъх на орехите и тополите

полита сладък земен дъх, останал от предишни пролети.

Обгръща въздуха суров… Опитва се да го целуне –

една въздишка от любов, едно намигване от юни..

Снегът вали, почти решил да ни затрупа до отричане,

но все по-мек и белокрил…

А в скута му цъфтят кокичета.

*

Автор – Ники Комедвенска

Фотография – Димитра Лефтерова

By WeTer