Конят изпръхтя в яслата и я върна в действителността.
Таня се беше потопила в историята на романа, който четеше и съвсем забрави, за какво беше тръгнала. Нейният любим Стели, така се казваше коня ù , беше подарък от майка ù Лина и втория ù баща Стефан за тринадесетия ù рожден ден.
Кръстиха го на първите срички от имената си. Стефан се беше погрижил тя и майка ù да имат всички необходими удобства, които са нужни на хората за едно нормално съществуване. Беше построил солидна къща, насред огромните масиви с лозя, които отглеждаше с голяма любов и хъс. И за да наглежда редовно работата на работниците си, беше развъдил коне от най – добра порода. Таня, от съвсем мъничка, обичаше да язди със Стефан. Отначало, Стефан я взимаше при себе си, на своя кон, но като поотрасна, я научи да язди сама. Откакто имаше своето конче Стели, Таня не слизаше от гърба му. Можеше да го язди с часове, със или без седло, даже без седло ù беше по-приятно. Така се създаде специална връзка между нея и коня . Конете имат добре развито, съвършено обоняние. Стели я усещаше кога е весела и безгрижна, кога е нервна и раздразнителна и или препускаше, или ходеше бавно, според настроението ù . Те толкова бяха свикнали един с друг, разхождаха се или галопираха насам – натам, стигаха и до много отдалечени места, че хората от близките селища ги разпознаваха отдалеч и от само себе си започнаха да я наричат “Амазонката “. Този прякор много ù прилягаше. Таня наистина приличаше на амазонка ( самотна ездачка) , яздейки своя Стели. Косата ù, oбикновено, сплетена на плитка, се вееше от вятъра и красивото момиче, яхнало своя неоседлан кон, бeше забележителна гледка. На челото си Таня носеше лента като гръцка богиня . Таня и Стели често можеха да се видят пред къщите на възрастни хора. Таня им носеше необходими продукти от близкия магазин. Красивото момиче и кончето ù бяха любимци на хората в цялата околия, които ги обожаваха и благославяха. Също така, Таня много обичаше да помага на майка си Лина, която се грижеше изцяло за домакинството на голямата къща. Освен за тяхната прехрана, майка ù всеки ден приготвяше храна за работниците. Двете с майка ù се качваха на конете и им носеха обяда. Таня обожаваше тези моменти, често споделяше обяда на работниците и после следваше любимата ù част – всички сядаха заедно под някой от навесите за почивка. Те ù разказваха забавни истории и приказки, които много ù харесваха. Естествено, това беше през лятото, през другото време, Таня посещаваше училището на най-близкото селище. Там живееха баба ù Катерина и братовчедите ù . Те бяха голям род и веднъж месечно, майка ù ги канеше на обяд в тяхната къща. Дворът беше голям, имаше място за всички. Обядваха, след това пееха и танцуваха под асмите. Тези мигове бяха незабравими и Таня с нетърпение ги очакваше.
Стели отново изпръхтя и я погледна с големите си очи, подканващо. Винаги се бе възхищавала на тези големи очи, които я гледаха с признателност. Погали го по главата и го пусна да излезе. Сложи му седлото и юздата, и излязоха навън, на разходка. Беше събота и хората бяха излезли по полето да обработват нивите си. Освен лозя, имаше насаждения с фъстъци, чушки, домати, царевица и какво ли още не. Плодородна беше земята по този край. Каквото се боднеше в земята, се прихващаше и даваше плодове. Мъчно ù беше за хората с тютюневите ниви. От ранни зори се трудеха и беряха тютюн, като се налагаше да работят и техните деца. Милите, те, така и не успяваха да се нарадват на лятната ваканция, защото трябваше да помагат на родителите си. В тютюнопроизводството, неминуемо участва цялото семейство. Работата е тежка и се работи от ранни зори, до късна вечер! Хората в региона нямаха друг избор. Дори и тези, които бяха на друга работа, през лятото отглеждаха тютюн, за да си докарат някой допълнителен лев, заплатите все не достигаха. Таня си даваше сметка, че е голяма късметлийка. Лично на нея не ù се налагаше да упражнява това тежко занимание. Може би затова нямаше много приятелки, може би ù завиждаха тайничко, че не е като тях, че не е принудена да работи всеки ден на проклетата нива. През повечето летни дни, обаче, Таня се отбиваше при братовчедка си Катя. Помагаше ù да нанижат по – бързо тютюна и след това се впускаха в любимите игри. Набраните сутрин рано тютюневи листа се нанизват едно по едно на метални игли, като шишове, които са заострени в едната си част, за да премине иглата през кочанчето на листото. В другия си край имат ушенце, през което се промушва канап, на който се разнизват плътно наредените тютюневи листа. На една такава низа се побират 6 до 7 игли тютюн. Леля ù Петра, майката на Катя, ги закачваше да се сушат на специално сковано, дървено скеле, покрито с найлон. Веднъж Таня се опита да помогне на леля си да закачат низите, които бяха доста тежки и се закачваха в двата края да висят на пирони. Найлонът, с който беше покрито скелето, да пази от дъжд, се беще нагрял толкова от от слънчевите лъчи, че скелето се беше превърнало в горещ парник. Силната, натрапчива миризма на спарения тютюн я зашемети и Таня едва не припадна. Леля ù Петра се уплаши за нея, като едва я съвзе, напръсквайки я с вода. Таня правеше големи жертви, в името на забавните игри с Катя и махленските деца. Двете с Катя обичаха да играят на “скоколачка”, или “черта”, както я наричаха на повечето места. Бяха начертали с тебешир схема от квадрати на асфалта и неуморно подскачаха, образувайки различни комбинации на един или два крака. Когато съседските деца, приключили и те със своя тютюн, ги наобиколеха любопитно, всички започваха да играят на любимата народна топка. За тази игра се образуват два отбора, от по- няколко човека, които застават един срещу друг на определени позиции. Всеки играч се стреми да хвърли силно топката по противника и който не успее да я улови, изгаря. Момчетата бяха по – яки в ръцете, забиваха силно топката и ако насреща им стоеше слабичко момиче, нямаше никакъв шанс да оцелее. И така, докато отпаднат един по-един. Накрая оставаха най – издръжливите, като последният ставаше победител и печелеше неговият отбор. Често, изморени от тази, интензивна игра, децата сядаха на пейката и играеха на глух телефон. Първият казва една дума тихо в ухото на съседа си и който не я предаде вярно, изгаря. Играта беше много забавна и завършваше с много смях и шеги . Много често Таня се отплесваше в игрите и Стефан идваше да я прибере със своя кон. Тя се качваше при него, а кончето Стели припкаше до тях. В къщи никога не ù се караха за закъсненията, просто защото беше едно дете, нямаше съседни къщи и Таня нямаше с кого да си играе.
И в този порядък, се изтърколиха неусетно годините. Таня порасна и вече учеше в гимназията на близкия град. В събота и неделя се прибираше в къщи. Това лято нямаше да ходи на бригада и се беше отдала на любимото си занимание – четене на книги. Толкова много четеше, че понякога, уморена, заспиваше с книга върху очите. Всяко лято, клубът на читалището се превръщаше в дискотека. В съботите гостуваше оркестър с жива музика и Таня с нетърпение чакаше тези моменти . Една събота, пред дискотеката я спря някакъв човек и тя с мъка разпозна баща си Петър, почерпен солидно, типично в негов стил. От няколко години не се бяха виждали.
-Как си, Танче, много си пораснала, я каква хубавица си станала само! – фъфлейки я заговори баща ù.
-Благодаря, добре съм, ти защо си тук, искаш да ме изложиш ли? – попита го Таня ядно.
-Не, в никакъв случай, как ще излагам моето красиво момиче? – продължи завалено Петър.
-А защо, друга причина не виждам! От години не си се сетил за мен!- продължаваше ядосано Таня.
-Виж какво, Таня, не те виждам, защото майка ти не дава, иначе ми е мъчно за теб.
-Хайде, татко, стига с тези оправдания, кажи за какво си дошъл? За пари ли? Мога да ти дам, имам малко джобни, но само при условие, че няма да закачаш мама!
-Ааа, майка ти, остави, тя вече е богата, не мо,еш я бутна нея! – с присмех продължи пияният Петър.
-А тогава какво? Кажи, какъв ти е проблемът? – не отстъпи на свой ред Таня.
-Дошъл съм да говоря със Стефан за една далавера и знам, че ти ще ми помогнеш.
-Как, по какъв начин да ти помогна? Знаеш, че Стефан не е по далаверите!
-Той ще дойде да те вземе след дискотеката, ще почакам, нали знаеш, че съм умен? – потупа се с пръст по слепоочието Петър. – А дотогава, искам да изтанцувам един танц с дъщеря си – каза той и я помъкна към дансинга. На Таня не ù се танцуваше точно с него, но не се възпротиви, добре знаеше, че баща ù може да стане агресивен.
Затанцуваха, но Петър трудно улавяше такта и се клатеше смешно.
-На този блус те правихме с майка ти – изломоти Петър.
-Татко! – извика Таня и го отблъсна отвратено от себе си. Той се захили с пиянска усмивка, сграбчи я пак и затанцуваха отново. Таня продължи с голямо усилие, едва понасяйки лошия му дъх. Облекчено си отдъхна като свърши песента, освободи се от непохватната му прегръдка и категорично обяви на висок глас:
-Повече няма да танцувам с теб, не си и помисляй отново да ме каниш! – каза Таня и се затича навън. Там се бяха събрали момичета и момчета от нейната компания и тя се насочи към тях. Братовчедка ù Катя също беше там, отдалеч я зърна и изтича да я посрещне с отворени обятия. В нейната прегръдка Таня чувстваше съпричастност и сигурност, но умът ù бе зает с тревожни мисли: “От къде се появи този човек, наричащ се неин баща, отново?” Чу се наскоро, че е излязъл от клиника за лечение на алкохолизъм и вероятно е решил отново да ги тормози. Таня беше малка, но отлично помнеше как майка ù плачеше, след всяка среща с него. Той взимаше последните ù пари, а после ги пропиваше и проиграваше в казината. Таня изобщо не го чувстваше като свой баща. Той никога не се беше проявявал като такъв. Беше ù напълно чужд. “Защо човек не може сам да избира родителите си?” – питаше се Таня. Ako можеше, би избрала Стефан, него чувстваше като свой родител. Не е важно кой те е създал, а кой те е отгледал! Стефан беше винаги мил и внимателен с нея, изслушваше я, смееха се заедно, помагаше ù с домашните, като малка ù четеше приказки, научи я да язди, грижеше се за двете с майка ù . А този човек, олюляващ се смешно насреща ù , трябваше да нарича свой баща и да търпи своеволията му. Какво ù беше дал той, освен един живот, сигурно пак в нетрезво състояние и нищо друго, абсолютно нищо друго! И сега тя трябва да участва в заговор срещу Стефан, човекът, когото обожаваше! Това просто нямаше как да се случи. Познатият, топъл глас на Стефан я отърси от мислите и:
-Таня, приключи ли дискотеката, готова ли си да тръгваме ?
-Тя може да е готова, но аз не съм! – появи се отнякъде Петър и застана пред момичето.
-Ти пък откъде се взе? Не беше ли в клиника? – учуди се Стефан.
-Бях, но излязох, а сега съм тук и си искам дъщерята!
-Как так си я искаш, тя си е твоя по документи, нали не ми разреши да я осиновя?
-Точно това казвам и аз. Искам си я, тя е моя и ще тръгне веднага с мен.
-И къде ще я заведеш, че не се сещам за такова място?
-Има къде, ако трябва при баба ù на село ще я заведа, но си я искам. Ти ми отне всичко – жената, детето….
-Татко!!- опита се да го прекъсне Таня – моля те, недей така, мама много ще се разтревожи! Кажи какво ти трябва и ще ти го осигуря, само не закачай мама!!
-Какво, какво, я, пак да чуя? – Стефан бутна Петър по рамото. – Пак ли си дошъл за пари? Няма да се разберем с теб, този път ще се разправяш лично с мен! – категорично заяви Стефан и погледна Петър право в очите.
– И внимавай да не стъпиш накриво, защото компромиси няма да правя!
Петър се взря в очите на Стефан и усети решителността му. Пусна ръката на дъщеря си, която бе стискал здраво досега, наведе глава и остана така, докато не се отдалечиха. После изсъска от безсилие и процеди през зъби :
“Всички ме мразят, ще видят те какво ще сторя”…
След тази случка, Лина забрани на Таня да се движи сама, където и да е. Двете заедно яздеха, пазаруваха, готвеха, хранеха работниците и помагаха за прибирането на гроздето. Много обичаха вечер, да седнат в двора, под налялата от грозде асма и да си разкават истории. Таня много обичаше да слуша историите на майка си за рода и родното ù място. Любимото ù беше, майка ù да разказва за първите срещи между нея и Стефан. Как той я издебвал на чешмата, вземал ù менците и я изпращал до в къщи. Таня много се забавляваше с това, че пътят бил кратък, но двамата влюбени го минавали “едва ” за няколко часа. Така и не можа да разбере постъпката на майката на Стефан. Как изгонила майка ù , веднага след раждането на мъртвото им детенце . Как я тормозела и натоварвала с работа, въпреки бременността ù. Таня, така и не успя да свикне с тази жена, която идваше от време на време на гости, да види сина си. Майка ù Лина беше същински ангел. Отдавна ù беше простила за лошите постъпки. Как ли се прощава подобно нещо? “В името на любовта” – казваше майка ù. “Някой ден, като те прободе стрелата на Амур и намериш любовта на живота си, ще осъзнаеш какво означава да обичаш и да правиш компромиси заради любимия човек.”
Но сега беше твърде рано за такива вълнения, на Таня ù предстоеше да продължи образованието си и да избере подходяща професия за себе си. Тя много обичаше животните и първото ù желание беше да стане ветеринарен лекар. Но впоследствие промени решението си и реши да поеме по трудния и благороден път на лекарската професия. За това решение доста ù помогна жената на вуйчо ù Страхил, която беше стоматолог. По – мила и красива жена, Таня не беше срещала досега. Наричаше я направо на име, Деси. Двете с нея често обикаляха по магазините. Тя идваше от голям град и от цялото ù същество лъхаше някакъв аристократизъм. Имаше безупречен вкус и Таня ù се доверяваше в избора на облекло, обувки и аксесоари.
Таня погали кончето си Стели по рошавата грива и затвори вратата на дървената клетка. Стели провря глава през вратата и умилително я погледна с големите си очи. Тя го погали отново, но трябваше да тръгва. Днес бяха препускали цял ден из пътищата и двамата бяха изтощени. Трябваше да се прибира и да се опита да поспи. Утре рано заминаваше за София. Започваше следването си в Медицинския университет. Таня имаше намерение, като се изучи, да се върне в родния край и да практикува тук тази благородна професия. Обожаваше всичко тук – хората, къщата, природата, това мило същество – Стели, с което бяха неразделни от самото му раждане. Стели изпръхтя отново, сякаш разбираше, че се разделят със стопанката си. Таня привлече главата на кончето към себе си и застина в дълга милувка. След това го пусна и изтича набързо навън, едва сдържайки сълзите си. “ Ще се върна, миличък, ще се върна скоро, отново ще се грижа за теб и ще бъдем заедно.”
Прибра се бързо в къщата. Майка ù я чакаше пред вратата на стаята. И тя не можеше да заспи, двете за пръв път се разделяха. Прегърнаха , влязоха в стаята на Таня и си бъбриха до късно през нощта.
Таня много трудно заспа, като се въртя дълго в леглото си. За пръв път и се случи “да брои овце”. Сети се, че винаги ù е било забавно, когато някой споменеше за това. Но ето и на нея ù се случи. Продължи да брои и заспа с усмивка, но и с тъга в сърцето, въпреки, чe беше напълно подготвена за този етап в живота на всеки човек, който ще помогне за превръщането
ù в личност.
В полусън, Таня чу пронизителното цвилене на Стели. “Нещо се е случило”, с ужас си помисли тя! Познаваше кончето си, само при голяма опасност цвилеше толкова силно. Скочи като опарена и изтича към конюшнята. Отдалеч видя пламъците и изкрещя :
-Maмо, Стефане, конете, всичко гори!!
Огнени пламъци бяха обхванали ниската сграда, извисяваха се над покрива, застрашително проблясваха и се извиваха на кълба. На входа на конюшнята я лъхна задушлив пушек, който се беше разпрострял навсякъде. Чуваше се как конете цвилят жално. Таня изобщо не се поколеба. Втурна се смело навътре, запушила устата си с горната част от пижамата. На пътеката се спъна в нещо и с ужас видя две големи, пластмасови туби, захвърлени на земята. Грозно предположение проблясна в съзнанието ù , но нямаше време за губене.. Горките животни цвилеха и молеха за помощ. Тя познаваше в детайл всяка дъсчица и безпогрешно освободи вратите на клетките от резетата. Уплашените коне се завтекоха навън и Таня ги последва на безопасно място, редом със своя любимец Стели. Стефан, Лина и работниците започнаха да дават първа помощ на пострадалите животни. Лина се затича към Таня и кончето, цялата трепереща от страх и ги запрегръща от радост:
– Благодаря ти, Господи, че ми ги опази живи!Таня, миличка, толкова много се притесних като разбрах, че си влязла вътре! Mного рискована постъпка, но се гордея с теб, мое смело момиче! Обичам те безкрайно, не знам какво щях да правя, ако се беше случило нещо с теб! Обичам и теб, Стели, милото ми конче! – не преставаше да говори и да ги прегръща Лина.
Пристигналите пожарникари се справиха бързо и успешно с угасяването на огъня.Таня продължи да обгрижва кончето си Стели, което доста беше пострадало от огъня. Горкото конче, цвилеше и риташе с крака, въртеше глава и жално гледаше към Таня с големите си очи. Козината му беше обгоряла и какви ли неистови болки усещаше? Таня намери отнякъде някаква кърпа и разтриваше внимателно незасегнатите места. Нямаше как да му помогне по друг начин, освен да се моли болките да го пощадят и да отминат по-бързо. Стефан докара ветеринаря и докторът адекватно се погрижи за ранените животни с необходимите лекарствени средства.
Полицията, дошла своевременно, огледа мястото на пожара и констатира, че е било на косъм конюшнята да пламне изцяло и да избухне, както и да няма никакво спасение за конете и хората, които нощуваха наблизо. Добре, че кончето Стели с цвиленето си бе успяло да събуди своята стопанка Таня и всички навреме се бяха притекли да спасяват каквото могат. Много малко е трябвало, за да има страшни последствия. Оттук насетне щеше да се води следствие за откриването на виновника. Засега предположенията за пожара падаха върху бащата на Таня, който с постъпките си от предишната вечер даде ясна заявка за това. Какъв ли изрод трябва да си, за да причиниш това на собственото си дете?
Таня продължаваше да стои до Стели и доктора, докато му даваха първа помощ. А и самото животно, като че ли се успокояваше от присъствието и. Болките, видимо нетърпими и миризмата на изгоряла плът, не смутиха младото момиче морално да подкрепя приятелчето си. В първия удобен момент, с разрешението на доктора, Таня прегърна главата на кончето си, погали го опърлената грива и прошепна:
-Tи си нашият герой и спасител, мой прекрасни боецо, мой верен приятелю Стели!
Мила, пасторална картинка представляваха двете прелестни създания – кончето Стели и неговата изящна стопанка – Амазонката Таня.
Любовта и грижата към ближния побеждават злото, любовта във всевъзможните ù измерения и във всичките ù комбинации.
Светът става по-привлекателно място за живеене, когато е наситен с любов.
8 Септември, 2020 год.
Берлин
Автор – Венета Терзиева
Художник картина – Анета Стоянова
