Каква случайност ни събра? Какво си пожелахме?

Вълшебна беше есента, а как самотни бяхме !

Колко страх от стари рани бяхме приютили

и колко малко доброта ни правеше щастливи!

Мечтаехме да полетим и още си мечтаем,

Но даже трудно да вървим, нали все пак сме заедно?!

Ужасни дни, безсънни нощи не ни разколебаха,

а зли езици и очи, пътя ни не спряха!

И хванати един за друг, вървиме срещу вятъра

отрекли сигурност, уют но следвайки мечтата си!

Харесвам твоята усмивка – добра и малко дива,

Обичам дивото в теб, а ти … бъди щастлива !

Поетичен видео-поздрав за любимия човек !

Един клип на Creative Intervention.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *